Червения дракон

Греъм знаеше, че Лектър се заблуждава безкрайно по отношение на Хобс, но за миг се запита дали не е поне-малко прав за случая с Фреди Лаундс. Врагът в душата на Греъм бе готов да се съгласи с всяко обвинение.

Беше поставил ръка на рамото на Фреди за онази снимка в „Сплетника“ именно за да покаже, че наистина е казал на репортера всички обидни неща за Дракона. Дали беше пожелал да го изложи на риск, макар и мъничко? Дали? С положителност знаеше едно — не би пропуснал нито един шанс срещу Дракона и това донякъде го оневиняваше.

— Дойде ми до гуша от вас, откачени копелета! — произнесе на глас.

Имаше нужда от разнообразие. Позвъни на Моли, но никой не вдигна слушалката в къщата на дядото и бабата на Уили.

— Вероятно са хукнали нанякъде с проклетата си каравана! — промърмори той.

Излезе да пие едно кафе, донякъде, за да се увери, че не се крие в стаята на съдебните заседатели.

На витрината на бижутерен магазин видя старинна златна гривна, великолепна изработка. Даде за нея почти цялата си заплата. Поиска да му я увият и да и сложат марки за изпращане по пощата. Написа адреса на Моли в Орегон едва след като се увери, че около него в пощата няма никой. За разлика от Моли той не съзнаваше, че прави подаръци, когато е ядосан.

Не му се искаше да се завира отново в онази празна стая, но трябваше да работи. Пришпори го мисълта за Валъри Лийдс.

Съжалявам, но в момента не мога да се обадя, беше казала тя. Искаше му се да я беше познавал. Искаше му се… Излишни детински мисли.

Греъм бе уморен, самовглъбен, озлобен, сведен до състоянието на малко момче, при което неговите собствени стандарти за мярка са първите, които е усвоило: „север“ означава Магистрала 61, а „метър и осемдесет“ си остава завинаги височината на баща му.

Направи усилие да се съсредоточи върху максимално детайлизирания портрет на жертвите, който трябваше да състави от многобройните полицейски заключения и собствените си наблюдения.

Охолен живот. Една от сигурните общи черти. И двете семейства бяха водили охолен живот. На неговия фон пестеливостта на Валъри Лийдс по отношение на чорапогащите изглеждаше странна. Греъм се запита дали не е имала бедно детство. Вероятно; собствените и деца бяха гледани твърде добре.

Самият Греъм беше имал бедно детство. Заедно с баща си се местеше от док на док по Билокси и Грийнвил и езерото Ери. Вечно в ново училище, вечно отчужден от другите деца. Полуприкритата ненавист към богатите му остана за цял живот.

Валъри Лийдс сигурно е имала бедно детство. Изпита желание отново да изгледа филмовия си материал за нея. Би могъл да го стори в съдебната зала. Не. Семейство Лийдс не бяха непосредствения му проблем. Тях вече ги познаваше. Не познаваше семейство Джейкъби.

Липсата на данни за живота на Джейкъби го тормозеше. Пожарът в Детройт бе погълнал всичко — семейни албуми, вероятно и дневници. Греъм се опита да ги опознае с помощта на предметите, които са харесвали, купували и използвали. Те бяха всичко, с което разполагаше.