Червения дракон
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червения дракон». Краткое содержание книги:
Долархайд вдигна желязната тръба и бавно я завъртя пред лицето му. После я прегъна с лекота, а огромните му гръдни мускули се издуха под фланелката. Дясната му ръка се протегна и хвана колана на замръзналия от ужас човек, рязко го дръпна и пусна в гащите му прегънатата тръба.
— Друг път внимавай със свинския си поглед! — Тикна няколко банкноти в горния джоб на ризата му. — Сега вече, можеш да бягаш — каза. — Но винаги ще те стигна.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Касетката пристигна в събота. Върху малкото пакетче беше изписано името на Уил Греъм, после адресът на Главната квартира на ФБР във Вашингтон. Била е пусната по пощата в Чикаго в деня, когато Фреди Лаундс бе убит. Лабораторията за пръстови отпечатъци не откри нищо нито по касетката, нито по опаковката и.
Копие от записа замина за Чикаго със следобедния куриер, а специалният агент Честър го постави на масата пред Греъм в стаята за съдебните заседатели късно следобед. Към пакетчето бе прикрепена бележка от Лойд Боуман:
Пробите потвърждават, че гласът е на Лаундс. Очевидно е говорил под диктовка. Касетата е нова, произведена през последните три месеца, неизползвана до момента на записа. Със съдържанието се занимава отделът за поведенчески науки. Би било добре да я чуе и доктор Блум. След като оздравее, разбира се. Но както ти решиш. Убиецът явно се опитва да те раздразни. Мисля, че все по-често ще го прави.
Сух вот на доверие, но все пак ценен. Греъм знаеше, че трябва да прослуша лентата, но изчака Честър да си тръгне. Не му се щеше да е затворен в стаята на съдебните заседатели насаме с нея. По-добре да се прехвърли в празната съдебна зала — през високите и прозорци още проникваше слънчева светлина. Току-що бе напусната от чистачката, прахът още танцуваше под слънчевите лъчи. Касетофонът беше малък и сив. Греъм го постави на една от адвокатските банки и натисна копчето.
В началото прозвуча монотонният глас на тон техника: „Дело номер 426238, веществена улика номер 814, номериран и вписан в дневника. Магнетофонна лента. Това е презапис.“ Промяна в качеството на звука.
Греъм се хвана с две ръце за парапета, ограждащ мястото на съдебните заседатели. Гласът на Фреди Лаундс звучеше уморено и изплашено.
— Получих особено благоволение. Видях…, Наблюдавах с почуда и възхита… възхита… мощта на Великия Червен дракон. Оригиналният запис бе изпълнен с паузи. Магнетофонът бе записал щракането на стоп-клавиша. Греъм ясно видя пръста върху този клавиш. Пръст на Дракон. — Лъгах за него. Всичко, което написах, бяха лъжите на Уил Греъм. Той ме накара да го напиша. Аз… аз злослових срещу Дракона. Но дори и след това… той е милостив. Сега искам да му служа. Той… той ми помогне да разбера… Ние с неговото Великолепие ще го възхваляваме. Вестници! Когато отпечатвате този текст, винаги изписвайте името му с главна буква. Той знае, че си ме карал да лъжа, Уил Греъм. Тъй като бях принуден да лъжа, той ще бъде… ще бъде по-милостив към мен, отколкото към теб, Уил Греъм. Протегни ръка зад гърба си, Уил Греъм… напипай прешлените над таза си. Почувствай гръбнака си между тях. Точно това е мястото. Там Дракона ще ти прекърши гръбнака. Ръцете на Греъм останаха вкопчени в парапета. Проклет да съм, ако пипна мястото, промърмори той. Дали Дракона познава гръбначния стълб и кой прешлен как се нарича, или е решил да не демонстрира познанията си? — Има от какво да изпитваш ужас. От моите устни ще научиш… ще научиш още за… ужаса…
Пауза, после нечовешки рев. И най-страшното — между писъците се чуха откъслечни думи, произнесени от уста, останала без устни: „Рокуето коееле… Ти оуеша!“
Греъм мушна глава между коленете и остана така, докато разноцветните кръгчета пред очите му изчезнаха. После отвори уста и пое дълбоко въздух. Измина цял час, преди да бъде в състояние да прослуша отново записа. Занесе касетофона в стаята на съдебните заседатели и се опита да слуша там. Беше твърде близо до звука. Остави апарата и се върна в съдебната зала. През отворената врата се чуваше добре. — Получих особеното благоволение… На вратата на съдебната зала се изправи някакъв мъж. Греъм позна младия служител от чикагския офис на ФБР и му махна да влезе.
— Получи се писмо за вас. Господин Честър ме изпрати да ви го донеса. Минало е през флуороскоп.
Младежът извади от вътрешния си джоб голям кафяв плик. Дано е от Моли, рече си Греъм.
— Ето го печата, виждате ли?
— Благодаря.
— Днес плащат — добави служителят и му подаде чека със заплатата. Фреди изпищя от лентата и младежът се намръщи.
— Съжалявам — рече Греъм.
— Не знам как издържате.