Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Този човек е внедрен в екипажа. Той е таен агент. Докладва пряко на нашето управление, без да се съобразява с никакви оперативни и политически канали. Казва се Игор Логинов. На двадесет и четири години е и…
— Двадесет и четири годишен! — извика Нармонов. — Доверявате на хлапак такава отговорност?
— Другарю, задачата на Логинов е да се внедри сред носещите редовна военна служба, да се вслушва в разговорите им, да открива възможните предатели, шпиони и саботьори. Той в действителност изглежда даже още по-млад. Служи редом с младежи, значи трябва да е млад. Той в действителност е завършил Висшето морско училище за политически офицери в Киев и Разузнавателната академия на ГРУ. Син е на Аркади Иванович Логинов, директора на металургическия завод „Ленин“ в Казан. Много от вас тук познават баща му. — Нармонов беше сред тези, които кимнаха утвърдително, и в очите му проблесна интерес. — За такава задача се подбират много малко елитни кадри. Аз самият съм се срещал и разговарял с младежа. Досието му е чисто, той е съветски патриот, неподлежащ на съмнение.
— Аз познавам баща му — потвърди Нармонов. — Аркади Иванович е почтен човек, отгледал няколко добри синове. Какво е заповядано на младежа?
— Както вече казах, другарю Генерален секретар, обичайните му задължения са да следи членовете на екипажа и да съобщава каквото забележи. Той върши това от две години и го прави добре. Не докладва на замполита на борда, а само на Москва или на един от моите представители. В случай на истинска извънредна ситуация му е заповядано да се обърне към замполита. Ако Путин е жив — а аз се съмнявам в това, другари, — той би бил участник в заговора и Логинов няма да се обърне към него. При истинска извънредна ситуация му е наредено да унищожи подводницата и да избяга.
— Това възможно ли е? — попита Нармонов. — Горшков?
— Другари, на всички наши кораби има мощни заряди, които могат да ги потопят, това особено важи за подводниците.
— За съжаление — каза Падорин, — те нямат взривяващи устройства и само капитанът може да предизвика взрива. Още от злополуката със „Сторожевой“ ние в Главното политическо управление трябваше да вземем предвид, че един такъв инцидент наистина е възможен и би намерил най-унищожителен израз на подводница с балистични ракети.
— Аха — заключи Нармонов, — значи той е ракетен механик.
— Не, другарю, той е готвач на подводницата — отговори Падорин.
— Прекрасно! Значи прекарва цели дни във варене на картофи! — Нармонов разтвори и вдигна ръце във въздуха, обнадежденият му вид моментално изчезна и се смени с открит гняв. — Падорин, сега ли искаш да те застрелям?
— Другарю Председател, това е по-добро прикритие, отколкото можете да си представите. — Падорин остана невъзмутим, като искаше да покаже на тези хора от каква закваска е. — Помещенията на офицерите и кухнята на „Червения октомври“ са на кърмата. Помещенията на редовия екипаж са на носа — той се храни там, защото за него няма отделна трапезария — по средата е помещението с балистичните ракети. В качеството си на готвач той може да ходи много пъти на ден на кърмата и на носа и присъствието му в някоя конкретна част не би се сторило необичайно на никого. Хладилникът за хранителните продукти се намира до долната ракетна палуба в предната част на подводницата. Ние не сме предвидили той да задейства взривните устройства. Допуснали сме възможността капитанът да ги обезвреди. Другари, тези мерки бяха щателно обмислени.
— Продължавай — изръмжа Нармонов.
— Както вече обясни другарят Горшков, „Червеният Октомври“ носи на борда си двадесет и шест балистични ракети тип „Сийхоук“. Това са ракети с твърдо гориво и на една има монтиран пакет за взривяване в определен радиус.
— Взривяване в определен радиус? — Нармонов доби озадачен вид.
До този момент на заседанието останалите присъстващи военни, които не бяха членове на Политбюро, мълчаха. Падорин се изненада, когато генерал В. М. Вишенков, командващ стратегическите ракетни войски, проговори.
— Другари, тези подробности бяха разработени чрез моето управление преди няколко години. Както знаете, когато изпитваме нашите ракети, ние монтираме на тях обезопасяващи пакети, които да ги взривят, ако те се отклонят от курса си. В противен случай те могат да паднат в някой от нашите градове. Такива обикновено няма на нашите балистични ракети — поради очевидната причина, че империалистите може да измислят начин да ги взривяват по време на полета им.
— Значи нашият млад другар от ГРУ ще взриви ракетата. Ами бойните глави? — попита Нармонов. Понеже беше инженер по образование, беше му присъщо винаги да се увлича в технически диспути и винаги му правеше впечатление, когато се водеше умен разговор.