Отменена присъда

Това доведе до обаждането на Рейес. С партньора му нямали представа къде е Роуман, но го познавали от предишни сблъсъци на улицата и знаели къде се е скрило сегашното му гадже, явно в очакване на завръщането му. Старите наркомани често се сдушваха с проститутки, предлагайки им закрила в замяна на дял от дрогата, която купуваха с техните печалби.

Бош спря зад цивилната кола на агентите и угаси мотора. Слезе, отиде при тях и се вмъкна на задната седалка, след като се увери, че не е изцапана с повръщано и други неприятни неща, оставени от арестантите.

— Детектив Бош, предполагам? — попита шофьорът. Хари предположи, че е Рейес.

— Да, как сте, момчета?

Той протегна юмрук над облегалката и двамата чукнаха кокалчета с него, докато се представяха. Бош не беше познал. Полицаят, който приличаше на латиноамериканец, се оказа Съливан, а другият, който приличаше на чувал бял хляб — Рейес.

— Гилбърт и Съливан, а?

— Така ни нарекоха, когато ни определиха за партньори — поясни Съливан. — И така си остана.

Бош кимна. Това стигаше за запознанство. Всеки си имаше прякор и история, която вървеше с него. Сборът от годините на двамата беше по-малък от възрастта на Хари, пък и сигурно си нямаха и представа кои са Гилбърт и Съливан8.

— Значи познавате Еди Роуман, така ли?

— Имаме това удоволствие — отвърна Рейес. — Поредната отрепка, която се носи по течението.

— Както ти казах по телефона, не сме го виждали от около месец — прибави Съливан. — Обаче можем да ти дадем друг адрес. На неговата курва. Ей там, в трета стая.

— Как се казва?

Съливан се захили и Бош не разбра причината.

— Казва се Соня Рейес — обади се Рейес. — Но не сме роднини.

— Поне той не знае да са роднини — подметна Съливан.

И пак избухна в смях. Хари не му обърна внимание и си записа името в бележника.

— Сигурни ли сте, че си е в стаята?

— Сигурни сме — потвърди Рейес.

— Добре, трябва ли да знам нещо друго, преди да отида там?

— Не, ама и ние искаме да дойдем — заяви Рейес. — На теб може да не каже нищо.

Бош се пресегна и го шляпна по рамото.

— Не, ще се оправя сам. Не искам много хора в стаята.

Рейес кимна. Беше разбрал смисъла. Бош не искаше да има свидетели на онова, което можеше да се наложи да направи там.

— Но ви благодаря за помощта. Ще бъде отбелязано.

— Важен случай, а? — поинтересува се Съливан.

Бош отвори вратата и слезе.

— Всички случаи са важни — отговори той.

Затвори вратата, удари два пъти по покрива и се отдалечи.

Мотелът беше заобиколен с ограда, висока два метра и половина. Детективът трябваше да натисне звънец и да поднесе служебната си карта към камерата. Пуснаха го вътре, но той бързо подмина офиса и продължи по галерията, която водеше към стаите.

— Ей! — извика зад него някакъв глас.

Бош се обърна и видя мъж с разкопчана риза да наднича от вратата на мотелския офис.

— Къде отиваш бе, пич?

— Влез вътре и затвори вратата. От полицията съм.

— Няма значение, пуснах те вътре, ама т’ва е частна собственост. Не можеш просто да…