Гай-джин (Част I)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част I)». Краткое содержание книги:
Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.
Сърцето на Филип биеше бързо и през омаята от саке той се опитваше да си спомни инструкциите на Андре.
Методично започна да се съблича. Палтото. Жилетката. Шалчето. Ризата, вълнената жилетка, всяка дреха педантично сгъната и нервно оставена на купчинка. Непохватно седна, после събу чорапите си, неохотно и панталоните и се изправи още веднъж. Оставаха му само дългите гащи. Повъртя се малко, после смутен вдигна рамене и ги свали и скъта още по-внимателно. Настръхна и влезе в банята.
Там гребна вода от бъчвата, както му каза Андре, и я плисна над раменете си, усети приятна топлина. Още веднъж след това чу, че се отваря шоджи и се огледа.
— Всемогъщи Боже — измърмори Филип. Жената беше като крава с огромни ръчища, с къса юката, отдолу бе гола, само с една препаска. Тръгна към него с широка усмивка, заведе го да седне на столчето. Съвсем смутен, Филип се подчини. Тя веднага забеляза разреза на ръката му и като пое дълго дъх, каза нещо, което той не разбра.
Насили се да се усмихне.
— Уакаримасу. — Разбирам. — После, преди да успее да я спре, жената изля вода на главата му — това бе неочаквано и не беше част от предварителните предупреждения — и започна да го сапунисва и да мие дългата му коса, после тялото му; пръстите й бяха груби, опитни и настойчиви, но тя внимаваше да не закачи раната му. После — ръцете и краката от горе до долу. Предложи му кърпа и посочи между краката му. Все още шокиран, Филип изчисти сам тази част от тялото си, кротко върна кърпата.
— Благодаря — измърмори. — О, съжалявам, домо.
Тя го поля с още вода и му посочи ваната:
— Додзо! — Моля.
Андре му бе обяснил:
— Филип, помни, банята не е като при нас; трябва да си измит и изчистен, преди да влезеш във ваната. Така другите могат да използват същата вода — което е много разумно. Не забравяй, че дървеният материал е много скъп и е нужно много време, за да се затопли достатъчно. Така че не пикай във ваната и не мисли за нея като за жена, когато си във ваната, смятай я за теляк. Тя те изчиства отвън, после отвътре, нали?
Тайърър се пъхна във ваната. Беше гореща, но не много и той затвори очи, не искаше да гледа жената, която почистваше банята. „Господи, помисли си нещастен. — Никога няма да мога да направя нещо с нея. Андре извърши огромна грешка.“
— Но… ами, аз… не зная колко трябва… да платя или да дам на момичето парите първо, или как да постъпя.
— Mon Dieu. Човек никога всъщност не дава пари на момичето никъде, това е връх в лошите обноски, макар че можеш да се уговориш с мама-сан, понякога със самото момиче, но само след чая или саке. Преди да си тръгнеш, остави ги дискретно на масата, където тя ще ги види. В Къщата на трите шарана не даваш никакви пари, това е специално място — има и други като нас, — само за специални клиенти, един от които съм аз самият. Те ще ти изпратят сметката два или три пъти в годината. Но, слушай, преди да идем там, трябва да се закълнеш в Бога, че ще платиш сметката си в момента, в който тя пристигне, и че никога, никога няма да водиш никого там и няма да говориш за видяното.
Така Филип се бе заклел и обещал, и макар че му се искаше да разбере колко е сметката, не се осмели да запита.
— Е, а… сметката, кога идва тя?
— Когато пожелае мама-сан, казах ти, Филип, можеш да консумираш удоволствие през годината на кредит при точно установените условия, разбира се, аз съм уверен, че ти…
Топлината на водата във ваната го отпусна съвсем. Той едва чу как жената бързо излезе и после се върна.
— Тайра-сан?
— Хай? — Да?
Държеше кърпата. Отмалял, той излезе, мускулите му се бяха отпуснали от водата, й я остави да го избърше. Още веднъж на онова място се избърса сам, като откри, че този път му е по-лесно. Среса косата му. Облече му сухата колосана юката и го поведе към леглото.
Отново го обхвана паника. Треперещ, се насили да легне долу. Тя го зави, нави другата завивка и отново излезе.
Сърцето му биеше до пръсване, но да лежи долу беше великолепно, дюшекът беше мек и чист и ухаеше приятно; чувстваше се по-чист от всякога. Скоро се поотпусна и тогава се отвори и затвори шоджи, и той изпита пълно облекчение, макар и да не се успокои. Момичето, което полувиждаше, беше мъничко, грациозно, с бледожълта юката, с дълга коса. То коленичи до леглото.
— Конбануа, Тайра-сан. Икага десу ка? Уаташи уа. Ако. Добър вечер, г-н Тайра. Добре ли си? Аз съм Ако.
— Конбануа, Ако-сан. Уаташи уа Филип Тайърър десу…
Тя се намръщи.
— Ф… юрри… Ф… — опита се да каже Филип няколко пъти, но не успя, после весело се засмя, рече нещо, което завърши с Тайра-сан и което той не разбра.