Гай-джин (Част I)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част I)». Краткое содержание книги:
Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.
Светлината на залязващото слънце освети мебелираната стая, но бе слаба, така че той запали петролна лампа, нагласи я внимателно върху бюрото си, отрупано с пощата: неговия брой на седмичното издание на Дикенс, което отдавна бе прочел от корица до корица, вестниците от последната поща, няколко броя на „Илюстрейтид Лъндън нюз“ и „Пънч“. Взе красивия екземпляр на „Бащи и синове“ на Тургенев на руски, изпратен му от един приятел от двореца в Санкт Петербург, наред с другите английски и френски книги. Зачете я, после се разсея, остави я настрана и захвана второто писмо до управителя на Хонконг, като разказа подробностите от днешната среща и помоли за смяната на Йохан. Влезе мълчаливо Лим, затвори вратата.
— Какво има, Лим?
Лим се доближи до бюрото му, поколеба се, после рече тихо:
— Господар, чул проблем, проблем скоро в Йедо Голям къща, голям проблем.
Сър Уилям го загледа. Китайците наричаха Легацията в Йедо Големия дом.
— Какъв проблем?
Лим сви рамене.
— Проблем.
— Кога проблем?
Отново Лим сви рамене.
— Уиски, вода, хей?
Сър Уилям кимна замислено. От време на време Лим му прошепваше слухове, които, странно, но излизаха верни. Той го наблюдаваше наведен на шкафа да приготвя питието му, точно както го харесваше.
Филип Тайърър и шотландският капитан наблюдаваха залеза от прозорец на горния етаж в Легацията в Йедо, обичайните групи самураи си стояха отвън зад стените и по хълма. Тъмночервената, оранжевата и кафявата ивица на празния хоризонт се смеси със синьото на морето.
— Хубаво ли ще е времето утре?
— Не разбирам много от времето тук, г-н Тайърър. Ако бяхме в Шотландия, можех да ви дам точна прогноза. — Капитанът беше със сламеноруса коса, трийсетгодишен. — Дъжд с краткотрайни превалявания… е, няма да е толкова лошо — засмя се той.
— Никога не съм ходил в Шотландия, но ще ида там при следващото си пътуване. Кога ще се върнете вкъщи?
— Може би догодина или по-догодина. Това е втората ми година служба.
Вниманието им се върна към площада. Четирима шотландски бойци и един сержант се качваха по хълма покрай постовете на самураите и влязоха през железните порти; връщаха се от патрула до кея, където бяха разположени матросите и катерът. Самураите винаги присъстваха, стояха наоколо, понякога си говореха или се струпваха край огньовете, които запалиха, щом застудя. Имаше постоянно движение. Никой обаче не пречеше на войниците или на служителите от Легацията да влизат или излизат, макар че всички трябваше да минат през гъстите, винаги мълчаливи войни, които подробно ги оглеждаха.
— Извинете ме, ще видя сержанта, за да съм сигурен, че нашият катер е там, и да затворя за през нощта. Вечерята в седем ли е, както обикновено?
— Да. — Когато остана сам, Тайърър се прозря нервно, протегна се и раздвижи ръката си, за да намали болката. Ръката му заздравяваше отлично, не трябваше да я държи непрекъснато свита. „Страхотен късметлия съм, помисли си той, не ми върви само с Дребосъка Уили. Проклет да е тоя, дето ме изпрати тук, мислех, че ще се обучавам за преводач, а не за слуга. Проклет да е, проклет. И сега ще пропусна рецитала на Андре, който очаквах с нетърпение. Анжелик сигурно е там.“
Слуховете за нейния таен годеж бързо обиколиха колонията. В клуба се правеха залагания 2 към 1, че това е истина, 20 към 1, че сватбата няма да се състои.
— Струан е болен като куче, тя е католичка, а ти познаваш майка му, за Бога, Джейми!
— Глупости! Той се подобрява всеки ден, а ти не го познаваш, както аз го познавам. Десет гвинеи срещу двеста.
— Чарли, за кого залагаш?
— Анжел хубавелката не е лека жена, Господи!
— Хиляда към едно.
— Готово… златна гвинея.
За отвращение на Тайърър и Палидар, залозите се променяха ежедневно и ставаха още по-отвратителни.
— Негодници. Уличници.
— Прав си, Палидар. Отвратителна сган!
Както бяха големи предположенията за връзката на Струан и Анжелик, така големи бяха и предположенията за силата на бурята и за състоянието на флотата. Японските търговци бяха по-нервни от обикновено, шепнешком се разпространяваха слухове за въстания из цяла Япония срещу Бакуфу и че мистичният Микадо, смятан за най-висшия свещеник на всички японци, е наредил на самураите да нападнат Йокохама.
— Дрънканици, ако ме питаш — говореха си западняците един на друг, но си купуваха още и още пушки, жените на двама търговци спяха до заредени пушки. Пияният град приличаше на въоръжен лагер.
После, преди няколко дни, един американски търговски кораб, нападнат от японците, едва доплува до Йокохама. Натоварен със сребро, амуниции и оръжия, с опиум, чай и други стоки, той бе подпален от бреговите батареи в проливите Шимоносеки, пътувайки през Шанхай за Йокохама.