Избраниците

Занд коленичи до Нина, която лежеше разтреперана и задъхана, поставила ръка на гърдите си. Раната беше високо, под дясната ключица.

— О, Нина — прошепна той, без да обръща внимание на летящите наоколо куршуми.

Тя се закашля, по лицето й се четеше удивление.

— Боли — прошепна.

Макгрегър още стреляше.

Жената зад гишето едва не улучи Боби, но Уорд се изправи рязко и изпразни половината пълнител в нея. Едва тогава си даде сметка, че тъкмо тя го бе приела при предишното му идване, за да му обясни условията за закупуване на къща в комплекса.

Все още не знаеше името й.

Боби стоеше над Макгрегър и притискаше китката му с крак. Пистолетът на полицая лежеше на няколко крачки встрани.

— Къде отидоха? — попита Боби. — И преди колко време тръгнаха? Разкажи ми всичко, което знаеш, ако искаш да останеш жив.

— Майната ти!

Боби вдигна рамене:

— Това ме устройва.

И застреля Макгрегър в главата.

Докато Боби се увери, че останалите нападатели са мъртви, Уорд притича при Нина. Занд притискаше силно ръката й върху раната. Между пръстите й още се процеждаше кръв.

— Да се махаме! — извика Уорд.

— Не — възпротиви се Нина.

Гласът й бе изненадващо силен. Тя се надигна.

— Нина, ранена си. Трябва да те закараме в болница, губиш много кръв.

Тя го стисна за китката.

— Бързайте. Но влезте и проверете.

Уорд се подвоуми. Опита да се обърне към Занд за подкрепа, но агентката не отместваше очи от неговите. Боби се приближи зад него.

— Мамка му, Нина!

— Аз ще остана тук, а вие влезте вътре — обърна се тя към Занд.

Чувстваше се замаяна, много странно. Искаше й се да имаше време да му обясни колко е важно да го направят.

— Моля те, Джон. Влезте вътре. Потърсете я. Трябва да провериш. След това можем да отидем в болницата.

Занд остана неподвижно за миг, сетне се наведе и я целуна бързо по челото. Изправи се.

— Аз ще изпълня желанието й.

Уорд поклати глава, но започна да зарежда пистолета си.

— Боби, остани тук — нареди.

Приятелят му понечи да възрази, но той продължи:

— Тези тримата може да не са сами. Опитай да спреш кръвотечението и застрелвай всеки, който се появи. Ти можеш да й помогнеш повече от всеки друг от нас.

Боби коленичи до жената.

— Внимавай, човече — предупреди приятеля си.

Уорд и Занд се отдалечиха бързо към вратата в дъното на фоайето.

— Каквото и да стане, няма да се разделяме, ясно? — попита Уорд.

Занд кимна и отвори вратата. От другата страна започваше алея. Една лампа осветяваше първите петдесетина метра от нея. Отзад се виждаха силуетите на големи сгради. Никоя от тях не показваше признаци на живот. Двамата се втурнаха натам.

— Трябваше да вземем фенери.

— Много неща трябваше да вземем — съгласи се Уорд. — Автомати, подкрепления. А дори нямаме представа какво правим.