Избраниците
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избраниците». Краткое содержание книги:
— Имат — потвърдих. — Мъжът, който простреля Боби. Полицай е.
— Боже мили! Дано да сте го убили!
— Какво стана с родителите ми, Харолд? Какво се случи в онази нощ?
— Дон реши да се махнат, да изчезнат. Не можеше да се обърне за помощ към никого. Дори да му повярват, нямаше начин да признае за убийството. Струва ми се обаче, че си мислеше, че може да се оправи с тях завинаги. Нямам представа как е смятал да го постигне. И четиримата бяхме твърде стари, но… решихме да инсценираме нещастен случай и те да изчезнат. Нека „Избраниците“ да си помислят, че всичко е свършило. Планът ни беше добре изпипан.
Сърцето ми се сви, помислих си за бележката, оставена от баща ми, и си дадох сметка, че е затворил „Ънриалти“, за да накара „Избраниците“ да си помислят, че всичко е свършено. Да затъпи бдителността им. И да ме защити. Не защото ми нямаше доверие.
Дейвидс видя изражението ми и поклати глава:
— Те ни изпревариха. Два дни преди да пристъпим към плана. Родителите ти трябваше да отидат на езерото Ели за почивните дни, да поплават с яхта. Щеше да има нещастен случай и телата им никога да не бъдат открити. В петък обаче… е, знаеш вече какво се случи. Мъртви са, Уорд. Съжалявам. Не трябваше да става така. Но са мъртви. И вероятно още тази нощ… аз ще ги последвам. И всичко ще свърши.
— Мамка му — изръмжа Боби. — Няма да стане.
Той разви кърпата от ръката си. Имаше много кръв, но вече бе престанала да тече.
— Мога да тръгвам вече — рече той. — Хайде да се заемем с тези негодници.
Дейвидс поклати глава. Изглеждаше нервен.
— По-добре да останеш тук.
— Няма да стане — повтори Боби. — През последните няколко дни все се сблъсквам със старите ви приятелчета. Ако са знаели за Ед, вероятно знаят и за теб.
Аз почти не ги слушах. Опитвах да осъзная току-що наученото, то променяше коренно всички виждания за семейството ми. За мен. Дейвидс ме погледна.
— Истина е — увери ме той. — Мога да го докажа. Изчакайте една минутка и ще го докажа.
Той стана и излезе.
— Странна работа — отбеляза Боби, когато адвокатът затвори вратата. — Вярваш ли му?
— Защо не? — отвърнах, макар че не знаех какво да мисля.
— Всичко съвпада. А и защо да ме лъже? Той със сигурност е онзи мъж на записа, следователно ги е познавал още тогава. Знаем, че не съм роден в Хънтърс Рок. И не мога да си представя как ще измисли всичко това на момента.
Навън мина друга кола. Втренчих се в стената, докато пред очите ми се появиха светли петна.
— Майка ми ми се обади около една седмица преди катастрофата.
— Намекна ли, че са замислили нещо?
— Не сме говорили. Беше оставила съобщение. Не им телефонирах веднага. Тя нямаше навик да ми се обажда. Обикновено говорех с баща си.
— Значи мислиш…
— Не знам какво да мисля, Боби, а вече е прекалено късно, за да разбера истината.
— Какво ще правим сега?
— Не знам.
Боби се изправи:
— Ще потърся кафе. Ръката започва да ме боли зверски.
Шумът от стъпките му се отдалечи по коридора. Дълбоко в себе си аз явно се бях надявал, че всичко това, от обаждането на Мери досега, е някаква грешка. Че все още не всичко е загубено. Сега знаех, че е истина, че нищо не може да се направи. Баща ми, разбира се, е имал план. Винаги имаше планове. Единственото свидетелство за това обаче беше бележката в тапицерията на креслото.
Телефонът ми иззвъня и ме изплаши до смърт. Номерът на екранчето ми беше познат.
— Кой е?
— Нина Бейнам. Добре ли си? Звучиш странно.
— Може да се каже. Какво има?
Не бях на себе си и изобщо не ми се говореше за серийни убийци.
— В Дайърсбърг сме. Вие къде сте?
— „Норт батън“ 34.
Тя замълча за миг.
— Би ли повторил? — Гласът й звучеше странно. — „Норт батън“ 34 ли каза?
— Да.
— Там не живее ли някой си Харолд Дейвидс?
Сърцето ми заби по-силно.
— Откъде, по дяволите, знаеш?
— Стойте там и не мърдайте. Внимавайте много. Ей сега идваме.
Връзката прекъсна. Чух стъпките на Боби и се обърнах към вратата. Изражението му ме накара да затая дъх.
— Дейвидс го няма — обяви той.
— Къде е?
— Просто го няма. Измъкнал се е отзад.
Изтичах при прозореца, дръпнах завесата. Голямата черна кола я нямаше.