Спиращият войната

Лайтсонг кимна.

— Продължете.

— Ами, няма много за разказване — каза един от мъжете. — Нападна ни. Хвърли Пробудено въже по горкия Таф и той веднага падна овързан. Двамата с Рарив побягнахме за помощ. Лолан остана.

Лайтсонг погледна третия.

— Ти остана? Защо?

— Да помогна на Таф, разбира се — отвърна мъжът.

„Лъже — помисли Лайтсонг. — Изглежда твърде изнервен.“

— Сериозно? — Пристъпи към него.

Мъжът наведе очи.

— Е, общо взето. А освен това и мечът…

— Той хвърли меч по нас — намеси се друг. — Много странно нещо.

— Не го ли извади? — попита Лайтсонг. — Хвърли го?

Мъжете поклатиха глави.

— Хвърли го по нас с все ножницата. Лолан го вдигна.

— Мислех да се бия с него — каза Лолан.

— Интересно. Значи двамата избягахте?

— Да — отвърна единият. — Когато се върнахме с другите, намерихме Лолан на пода, в безсъзнание, а горкият Таф… все още беше вързан, макар че въжето вече не беше Пробудено. И беше намушкан.

— Видя ли го как умря?

— Не. — Лолан вдигна ръце да отрече. Имаше превръзка на едната ръка, забеляза Лайтсонг. — Нападателят ме удари с юмрук по главата.

— Но ти си държал меча му — каза Лайтсонг.

— Много голям беше за мен — отвърна мъжът и наведе глава.

— Значи хвърли меча по вас, а после те удари? — каза Лайтсонг.

Мъжът кимна.

— А ръката ти? — попита Лайтсонг.

Мъжът помълча, след това неволно отдръпна ръката си.

— Изкълчи се. Нищо сериозно.

— И ти трябва превръзка за изкълчена китка? — каза учудено Лайтсонг. — Покажи ми.

Мъжът се поколеба.

— Покажи ми или ще загубиш душата си — подкани го Лайтсонг. С подобаващо божествен глас, надяваше се.

Мъжът бавно протегна ръката си. Ларимар пристъпи и махна превръзката.

Ръката беше съвсем сива, изцедена от цвят.

„Невъзможно — помисли стъписано Лайтсонг. — Пробуждането не прави това на жива плът. Не може да извлече цвят от жив човек, само от предмети. Подови дъски, облекло, мебел.“

Мъжът отдръпна ръката си.

— Какво е това? — попита Лайтсонг.

— Не знам — каза мъжът. — Събудих се и беше така.

— Нима? — каза строго Лайтсонг. — И трябва да повярвам, че не си имал нищо общо с това? Че не си сътрудничил на нападателя?

Мъжът изведнъж падна на колене и заплака.

— Моля ви, боже! Не взимайте душата ми! Не съм най-добрият човек. Ходя в бардаци. Мамя на комар.

Другите го изгледаха стъписано.

— Но нищо не знаех за този натрапник — продължи Лолан. — Моля ви, трябва да ми повярвате. Просто поисках меча! Красив черен меч! Исках да го извадя, да го размахам, да нападна мъжа с него. Посегнах за него и докато се бях разсеял, той ме нападна. Но не видях как уби Таф! Заклевам се, изобщо не съм виждал нападателя преди! Повярвайте ми!

Лайтсонг помълча.

— Вярвам ти — каза накрая. — Нека това да е предупреждение. Бъди добър. Спри да мамиш.

— Да, господи.

Лайтсонг кимна на мъжете и двамата с Ларимар ги оставиха.