Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Щом формалностите приключиха, той пусна китките й и свали накита от главата си. Притича слуга, поклони се доземи и го взе мълчаливо. Ичиндар, деветдесет и първия император на Цурануани, прокара ръце, заискрили от златните пръстени, през кафявата си коса и се усмихна широко.
— Липсваше ми. Много време мина, откакто ни дари с компанията си.
Гласът му бе искрен, макар и да не беше тайна, че Ичиндар предпочита мъжка компания. Тласкан от необходимостта да създаде наследник, той споделяше нощите си с безкраен низ от жени и любовници, всички избрани повече по красота и възможността да родят деца, отколкото заради ума си.
Но Мара беше провъзгласил за Слуга на империята заради службата й в укрепването на властта му. Тя бе донесла стабилност на империята чрез помощта си в премахването на поста Военачалник, спорът за който беше повличал държавата до ръба на гражданската война твърде много пъти.
Макар поетият оттогава курс все още да беше колеблив и макар традиционалистката фракция да печелеше поддръжници ежедневно, Ичиндар разчиташе на Мара като на могъщ съюзник и нещо повече, като на приятел. Идването й му носеше рядка радост. Огледа я внимателно, забеляза хвърляните от нея крадешком погледи към входовете и се засмя.
— Синът ти избяга само преди миг с най-голямата ми дъщеря, Джеиля в овощната градина. Сигурно са се покатерили на някое дърво и берат зелен джомач. Да идем ли да ги плеснем през лепкавите ръце, преди да ги заболят стомасите?
Лицето на Мара омекна.
— Стомашните болки ще са най-малкото — призна тя. — Доколкото познавам момчето си, вероятно вече има стражи, подложени на позорен обстрел.
В същия момент висок момчешки гневен вик отекна над огрения от слънцето тих имперски двор и Мара и Ичиндар забързаха натам, изпреварвайки ескорта си.
Минаха по алея сред храсти и лехи с редки цветя и стигнаха до дворцовата градина тъкмо навреме, за да чуят плясъка. Момчето, Джъстин, стоеше на мраморния ръб на рибно езерце и гърдите му пухтяха задъхано като на петле джига. Във водата в краката му седеше момиче. Белозлатният му халат беше мокър, русата му коса бе полепнала по главата, скъпият грим бе размазан по ядосаното му лице.
Мара се намръщи укорително, а императорът едва сподави смеха си. Но преди който и да е от двамата да успее да се намеси в това, което обещаваше да се развие в състезание по борба или дори сбиване, в свадата се включи трето запъхтяно лице — жена, загърната в халат скъп като на момичето, но ухаещ на екзотични парфюми. Тя също беше руса и блестящо красива, въпреки че отчаяно кършеше ръце и явно не бе запозната с по-твърдите страни на родителството.
— Ох! — викна жената. — Ох! О, момче, какво си направил на съкровището ми?
Джъстин извърна към нея зачервеното си лице и отсече:
— Твоето съкровище ме удари по лицето!
Мара закрачи напред, сграбчи Джъстин за рамото и го издърпа настрани.
— А ти я спъна, нали?
В отговор получи нагла усмивка и сините му очи блеснаха на луничавото лице. Плесникът й сложи край на усмивката, а Мара продължи:
— Сега ще подадеш ръка на принцесата, ще й помогнеш да излезе от езерото и ще се извиниш.
И щом момчето отвори уста, за да възрази, го разтърси енергично.
— Веднага, Джъстин. Унизил си честта на Акома и трябва да се извиниш.
Обидената Джеиля стана. Гледаше намусено.
— Ох, съкровището ми, хайде излез от водата — проплака жената, чиято прилика с принцесата я издаваше като лейди Тамара, Първата жена на Ичиндар. — Може да се разболееш, както стоиш така цялата мокра!
Джеиля се намръщи и розовото й лице почервеня. Гледаше протегнатата ръка на Джъстин все едно, че беше пепелянка. Баща й — император на всички цурани и Небесна светлина — гледаше цялата сцена с безпомощна усмивка. По-добър беше в уреждането на спорове между враждуващи лордове, отколкото между деца.