Господарка на Империята

— Нося ти предупреждение, консорт на Слугата.

Изборът на титлата говореше много. Хокану също копнееше да седне, но това можеше да се изтълкува като признак на слабост и умора. Остана прав, макар краката да го боляха от напрежение.

— Събранието е притеснено за жена ми?

Мълчанието се проточи, накъсвано от гласовете на гостите, вече усилени, след като виното бе разгорещило разговорите. Най-сетне, без да поглежда Хокану, а забил очи в дъските на пода, все едно можеше да крият невидими недостатъци, Фумита заговори предпазливо.

— Слушай внимателно. Първо, Събранието е само поредната група хора, когато се опитва да постигне съгласие. Всички спорят, разискват и се цепят на фракции. Никой не желае да е първият, който ще намекне за лошия късмет от излагането на риск на живота на Слугата на империята.

Хокану си пое дъх.

— Знаят за майстора на играчки на Мара?

— И за увлеченията на Джиро в експерименталното инженерство. — Фумита го изгледа пронизващо. — Малко неща има в държавата, които хората като мен да не знаят. Ако увъртат, то е защото не могат да се съгласят за определен курс на действие. Но каквато и да било провокация ще ги обедини. Бой се от това.

Димът и миризмите бяха задушаващи. Хокану гледаше втренчено Великия и зад скованото лице долови мъка.

— Разбрах. Какво друго?

Фумита примига.

— Сигурно помниш, че един бивш член на Събранието, варварският Велик Миламбер, нанесъл голямо опустошение на Имперските игри.

Хокану кимна. Самият той не бе присъствал, но Мара беше, както и Люджан. Описанията им на събитието бяха кошмарни и никой, който бе видял порутените камъни, изгорелите греди, където огньове бяха падали от небето, и разрушените сгради от вътрешния район до пристанищния квартал, където земни трусове бяха разтърсили Свещения град, не беше забравил.

— Никой Велик няма силите на Миламбер. Повечето имат много по-малко. Някои са по-скоро учени, отколкото чародеи. — Фумита замълча и го загледа с очакване.

Хокану схвана намека и добави убедителния извод:

— Някои са свадливи, дребнави и може би твърде затънали в самолюбие, за да действат решително?

— Стигне ли се до неприятност — каза бавно Фумита. — Ти го каза, не аз. — И много тихо добави: — Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е забавяне на решителния удар. Онези, които желаят край на тези промени в традицията, стават по-силни. Налагането на дебат ще спечели време, но никой от нас, които бихме искали да ви помогнем, не може да задържи ръката на друг. — В погледа, с който прикова бившия си син, се таяха неизречени чувства. — Каквото и да стане, не мога да ви защитя.

Хокану кимна.

— Кажи сбогом на моя брат Камацу вместо мен — завърши магьосникът. — Той беше радост, сила и мъдрост и споменът за него остава мое вдъхновение. Често ми казваше, че се гордее с теб. — Извади малък метален предмет от халата си и натисна някакъв ключ.