Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Но това момиче, донякъде разглезено, но пък съвсем закоравяло за примирението да бъде курва, отгледана за Тръстиковия живот, го беше трогнало. Грижата му за нея беше искрена, а това само по себе си беше смущаващо. Аракаси се отърси от спомена за дългата коса на Камльо и чистите й като драгоценни камъни очи. Работа го чакаше, преди да уреди освобождаването й от употреба като вещ. Защото информацията, която му бе дала в наивната си вяра, че е разкрила само една семейна тайна, беше възможното местоположение на харема на обаджана на тонга Хамой. В тънката връзка, която бе успяла да съхрани със сестра си и по която си разменяха несигурна й крайно нередовна комуникация, имаше много по-опасен риск, отколкото тя подозираше.
Беше му отнело няколко месеца да проследи един слух за момиче с необикновена красота, сестра на друго, продадено на един търговец, за когото той подозираше, че е агент на тонга Хамой. Търговецът вече беше мъртъв, неизбежен страничен продукт на това, че Аракаси го беше разкрил, но покупката на толкова скъпа куртизанка бе довела Аракаси почти до увереност, че тя трябва да е собственост на обаджана или на някой от най-близките му сподвижници.
А в това, че беше изпратена в Онтосет, имаше особена логика. По-безопасно беше за тонга седалището им да е колкото може по-далече от мястото им за контакти, малко светилище извън храма на Туракаму. Самият Аракаси имаше много агенти, които подозираха, че е базирано в Джамар или Янкора, защото оттам тръгваха всичките им послания.
Аракаси беше устоял на изкушението веднага да тръгне за Онтосет и беше прекарал ценни седмици в Кентосани в търсене на сестрата на момичето.
Беше оглеждал жертвата си седмици, преди да й се покаже. Като отклоняваше въпросите на Камльо със смътни отговори, я беше накарал да повярва, че е син на могъщ благородник, пропаднал до ниско положение заради романтична авантюра.
След като многократно бе рискувал да си докара позорна смърт с това, че се вижда с нея, Камльо най-сетне го беше поканила в леглото си.
Без нея Аракаси можеше да търси цял живот, без да намери подстъп към онова, което търсеше по заповед на Мара. И докато седеше сега, застинал като камък и в очакване да падне сумракът и да му даде шанс да се измъкне, мислеше колко много е задължен на едно момиче, отгледано за да не бъде нищо повече от креватна играчка. Знаеше, че трябва да остави тази жена и никога повече да не я вижда, но някаква струна в него бе докосната. Нов страх го облада: това, че можеше да помоли Мара да се намеси и да изкупи договора на момичето и че, вече свободна, Камльо можеше просто да се изсмее на искрената му грижа за нея.
Беше отраснал под грижите на жени от Тръстиковия живот и можеше лесно да разбере присмеха им. Скрит между храстите, понасящ стоически ухапванията на насекомите и болежките в мускулите от принудителната неподвижна поза, Аракаси въздъхна. Затвори очи, но не можеше да избяга от звуците на безконечните усилия на Камльо в спалнята да утоли похотта на мъж, твърде стар, за да се представи добре.
Чакането течеше болезнено бавно. Чак след като се увери, че старецът е заспал, Аракаси си тръгна безшумно. Но с него тръгнаха живи спомени и неловкото, нежелано осъзнаване, че го е грижа за Камльо. Не, чувствата му към нея бяха глупост. Всякакви емоционални връзки с хора извън дома Акома го правеха уязвим. А ако той бе уязвим, уязвима щеше да е и лейди Мара.
Пратеникът се поколеба. Беше задъхан от тичането и това можеше да е просто пауза, докато си оправи дъха. Само че тялото му беше напрегнато, а очите, когато ги вдигна към Хокану, бяха пълни със скръб.
Наследникът на Шинцаваи не беше човек, който да трепне пред нещастието. Кампаниите на бойното поле го бяха научили, че пораженията трябва да се понесат веднага и да се преодолеят, та враговете да не спечелят пробив и да тържествуват.
— Новината е лоша — каза той. — Кажи я.
С втори поклон, направен от искрено съчувствие, пратеникът извади свитък от цилиндричен калъф, изработен от ивици кост, стегнати с нишка. В мига, в който Хокану видя червената боя по ръба на пергамента, разбра: вестта е за смърт — и още докато вземаше документа и чупеше печата, се сети, че името вътре е на баща му.