Пантерата

Мълчание отзад. Майк обаче се разсмя.

— Очертава се дълъг ден — рече Клеър.

Жена ми казва същото. Всеки ден.

Както и да е, спряхме отново в центъра и Бък пак слезе, но този път Бренър реши да му прави компания и двамата си поговориха с войниците.

— Говорят за сигурността по пътищата — каза Майк.

— И защо трябва да вярваме, че ни дават добра информация?

— Не им вярваме, но ако разговаряш с всички, както прави Бренър, можеш да получиш представа за положението. Например дали не ни баламосват.

— Ясно.

Разбира се, другото, което трябваше да се има предвид, бе какво са видели (или не са) безпилотните самолети и как да се интерпретират образите, предавани на някаква наземна станция незнайно къде. Как можеш да определиш кой е замислил нещо лошо в страна, в която всеки си има АК–47? Нали така?

Погледнах назад и видях, че Замо и друг агент от ДСС са свалили стъклата на Бондмобила и ни прикриват със своите М–4.

Бък и Бренър вече се връщаха към джиповете си. Радиото изпращя и каза с гласа на Бренър:

— Продължаваме по главния път към Ярим.

И ето че потеглихме през лежащия в развалини Дамар.

Пътят от Дамар до Ярим беше предимно изкачване — платото тук се издигаше. В жабката имаше карта и я заразглеждах.

— Когато стигнем Ярим, можем да поемем по новия път до Аден или да продължим по този, стария кервански път до Таиз и оттам до Аден.

Не бях сигурен, че желая да деля пътя с камили, така че попитах:

— Каква е разликата?

— Новият път е добър и по-оживен, но минава през планини и има удобни места за засади — отвърна Майк.

— Разбрано. А камилският път?

— По-празен, така че е по-лесно да се избягват камионите самоубийци. Освен това минава предимно между ниски хълмове, ако не се броят стотина километра през планините.

— Кой път е по-безопасният? — попита Клеър.

Естествено, отговорът бе нито единият, нито другият, но Майк каза:

— Зависи.

Както и да е, стигнахме до малкото занемарено градче Ярим. Според Майк то било балнеосанаториум благодарение на горещите си минерални извори и имало стари турски бани — нещо като Саратога Спрингс, само дето смърдеше. Не бих си изпрал и чорапите тук.

Спряхме отново на военен пропускателен пункт и Бък и Бренър слязоха да си поговорят с войниците.

— По който и път да минем, появата ни ще бъде докладвана от военните на началниците им и тази информация може да попадне в неподходящи ръце — каза Майк. — И в двата случая минаваме през територия, където Ал Кайда има осезаемо присъствие. Тази територия започва тук, в Ярим.

— Трябвало е да сложат пътна табела — Ал Кайда, следващите сто километра — отбелязах. Но ако трябва да съм сериозен, това наистина смърдеше.