Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Това ли е заподозреният задник? — попита Майк.
— Да.
Майк хвърли поглед на снимката от рождения ден.
— Изглежда нормално.
Така е. Някои чудовища изглеждат нормално. Клеър се наведе напред.
— Кой е това?
— Това — отвърнах — е Булус ибн ал Дервиш. Масов убиец.
Тя помълча няколко секунди, после попита:
— Значи си дошъл да го намериш?
— Да.
— Успех.
Погледнах за последно заподозрения и прибрах снимките в плика. Ако той знаеше, че съм тук, сигурно имаше моя снимка.
38.
Бренър поддържаше добра скорост и задминавахме бавно движещите се коли, което винаги е интересно изживяване на четирилентов път, когато срещу теб се движат големи камиони.
— Тези бронирани джипове не реагират много добре на газта — отбеляза Майк след едно особено вълнуващо разминаване.
— Справяш се чудесно — уверих го и се обърнах към Клеър. — Носиш ли нещо друго, освен докторската си чанта?
— Имаш предвид… нещо като оръжие ли?
— Да. Нещо като оръжие.
— Не. Всъщност… да. В докторската чанта е — уведоми ни тя.
— Какво е?
— Пистолет.
— Ясно. Мога ли да го видя?
Тя отвори чантата и извади 9-милиметров глок без кобур.
Разкопчах предпазния си колан, наведох се над облегалката и взех оръжието. Проверих го — пълен пълнител, без патрон в цевта. Изнесох й едноминутен урок как да вкара патрон в цевта и как да сменя пълнители, като не пропуснах да й напомня, че глокът няма предпазител.
— Пол Бренър ми показа всичко това — каза тя.
— Добре. А показа ли ти как да се прицелваш и да стреляш?
— Каза да го държа с двете ръце напред, да гледам по дължината на цевта и да натискам спусъка.
— В общи линии е това. Цели се в основната маса на мишената. Сърцето е отдясно — напомних й.
— Отляво.
— Негово ляво, твое дясно, докторе.
Тя кимна.
Обърнах се и отново си сложих колана.
Трафикът беше станал по-разреден и набирахме скорост. Зимата е сухият сезон тук и високото плато беше кафяво. Видях ниви, засети като че ли със зърнени култури, както и пръснати овощни дървета. Най-често обаче се виждаше културата, за която знаех, че носи истинските пари — шубраци кат с тъмнозелени листа и красиви бели цветчета. Козите май обичаха кат. Щастливки.
Споменах отглеждането на културата на спътниците си и д-р Нолан направи медицински анализ на Catha edulis, известна също като кат. Не даде морална оценка, но мнението й на медик бе, че не бива да работиш с машини, докато си под влиянието му. Може би това включваше и автоматичните оръжия.
Радиостанциите оживяваха от време на време, предимно с доклади за спокойна обстановка от нашия лидер и от последната кола. Пътуването наистина приличаше на разходка до млекарницата, но ситуацията можеше да се промени за миг.
Забелязах, че когато няма насрещно движение, Бренър мести конвоя в лявото платно. Или се упражняваше за назначение във Великобритания, или гледаше да се държи колкото се може по-далеч от евентуални крайпътни бомби. Добро мислене.
На около осемдесет километра южно от Сана Майк посочи някаква петролна тръба и каза, че идвала от Мариб и продължавала до пристанищния град Ас Салиф на Червено море.
— Племената от хълмовете на изток оттук я взривяват средно веднъж на месец — уведоми ни той.
— За майтап ли?
— За майтап и за печалба. Изнудват правителството и американската петролна компания да им плащат за охрана на тръбата.
— Плащането за охрана би трябвало да ги накара да престанат да взривяват тръбата — посочих аз.
— Да, но това е Йемен.
Ясно. Това обясняваше всичко.
— Мабар, два километра — каза радиостанцията.
Майк и другите шофьори потвърдиха и започнахме да намаляваме скорост.
— Малко градче — каза ни Майк.
Спомнях си донякъде пътя: по него нямаше много населени места и Мабар, на стотина километра от Сана, беше първото от тях.