Пантерата

40.

Планините бяха изсъхнали и се виждаха стада кози, които се мъчеха да пасат кафявата растителност. По склоновете и високите ливади бяха накацали кирпичени постройки. Тук явно живееха хора, но не се мяркаше жив човек. Може би беше време за кат?

Около върховете се трупаха бели облаци, но инфрачервените камери на безпилотните самолети би трябвало да виждат през тях.

Тесният път беше павиран, но пушилката частично скриваше двата джипа пред нас. Карахме предимно в лявото платно, за да сведем до минимум пораженията от евентуална крайпътна бомба, заложена отдясно. Нищо обаче не пречеше да има заложени бомби и отляво.

Поддържахме скорост от около стотина километра в час, което беше на границата на възможното в този район.

Радиостанциите се бяха смълчали, също като спътниците ми.

Накрая Майк наруши тишината:

— След половин час ще започнем да се спускаме към платото.

По тона му личеше, че има фобия към планините, може би напълно основателно.

Непрекъснато оглеждах терена с бинокъла, но не забелязвах нищо подозрително. Не че бих могъл да разбера какво по тези места е подозрително. Но съм сигурен, че ако го видех, щях да го разпозная.

— Как я караш? — попитах Клеър.

Тя не отговори.

Обърнах се и видях, че е заспала. Май това е най-добрият начин да прекараш ужасяващо пътуване през вражеска територия.

— Няма да е зле и ти да подремнеш малко — казах на Майк.

Мислех си, че е смешно, но той не се разсмя. Надявах се да не се сеща за нещо преживяно в Афганистан.

Радиото изпращя и хладният глас на Бренър каза спокойно:

— „Предатор“ докладва за засада отпред.

Това определено привлече вниманието ми.

— Мамка му! — възкликна Майк.

Клеър също се беше събудила.

— Какво каза?

— Залегни под прозорците — казах й аз. — Веднага.

Тя разкопча колана си и се просна на седалката.

— Поддържайте максимална скорост — каза Бренър.

Насочих бинокъла към пътя напред и на триста метра пред джипа на Бренър видях три неща — кирпичена къща до дясната страна на пътя, петдесет метра по-нататък бял джип „Тойота“ на тясна отбивка — с вдигнат гюрук, а на завоя имаше теглена от магаре, каруца с каруцар, която се движеше към нас.

— Ето засадата… може да е ИВУ8… Сниши се под стъклата — каза ми Майк.

Продължих да гледам през бинокъла.

Водещият джип на Бренър бе буквално на секунди от кирпичената постройка, когато стоповете му светнаха и той рязко зави наляво, право към каруцата. Изведнъж видях от небето да приближава димна следа и секунда по-късно постройката експлодира, после изригна отново във вторична експлозия, чиято ударна вълна разтърси джипа.