Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Кой пък е градинарят?
— Просто герой от историята — обяснява Библиотекарят. — Той дарява Енки с грозде и други дарове. Енки се предрешва като този градинар, отива при Уту и я прелъстява. Но този път Нинхурсаг успява да вземе проба от семето на Енки от бедрото на Уту.
— Леле Боже. На това му се вика адска тъща.
— Нинхурсаг пръска семето по земята и от него израстват осем растения.
— Енки и с растенията ли прави секс?
— Не, изяжда ги — и в известен смисъл чрез това научава тайните им.
— Значи тук имаме мотива за Адам и Ева.
— Нинхурсаг проклина Енки с думите: „Чак докато умреш, няма да те погледна с «окото на живота».“ После изчезва и Енки се разболява тежко. Осем от органите му се поболяват — по един за всяко растение. Най-сетне убеждават Нинхурсаг да се върне. Тя ражда осем божества, по едно за всяка болна телесна част на Енки, и той е излекуван. Тези божества са пантеонът на Дилмун: т.е. този акт прекъсва кръвосмесителния цикъл и създава нова раса мъжки и женски божества, които могат да се възпроизвеждат нормално.
— Започвам да разбирам какво е искал да каже Лагос с онова за болното от треска двегодишно дете.
— Алстер тълкува този мит като изложение на логическа задача: да предположим, че първоначално не е съществувало нищо освен единствения създател — как са възникнали обикновените двуполови сексуални отношения?
— Пак двойки.
— Може би ще си спомните едно отклонение в разговора ни, в което не се задълбочихме и което пак би ни извело дотук по друг път. Този мит може да бъде сравнен с шумерския мит за сътворението. Да започнем с това, че в него небето и земята са обединени, но светът се създава в действителност чак след разделянето им. Повечето митове за Сътворението започват с „парадоксалното единство на всичко, оценявано или като хаос, или като рай“, и познатият ни свят възниква чак след като това се променя. Тук трябва да изтъкна, че най-ранното име на Енки е Ен-Кур, „Владетелят на Кур“. Кур е първичният океан — Хаосът — който Енки завладява.
— Всеки хакер би се идентифицирал с това.
— Но и Ашера притежава подобни конотации. На угаритски нейното име, „атирату ями“ означава „стъпилата върху морето (морския змей)“
— Добре, значи и Енки, и Ашера са фигури, в някакъв смисъл победили хаоса. И ти твърдиш, че тази победа над хаоса, разделянето на статичния, обединен свят на двойна система се идентифицира със сътворението.
— Правилно.
— Какво още можеш да ми кажеш за Енки?
— Той е ен на град Ериду.
— Какво е ен? Нещо като цар ли?
— Нещо като жрец-владетел. Ен-ът е пазител на местния храм, в който, написани на глинени плочки, се пазят ме — обществените правила.
— Ясно. Къде се намира Ериду?
— В южен Ирак. Разкопките там се провеждат едва от няколко години.
— От хората на Райф?
— Да. Както посочва Креймър, Енки е бог на мъдростта — но този превод е лош. Неговата мъдрост не е мъдростта на старец, а по-скоро знанието как се прави това или онова, особено окултните практики. „Той смайва дори и другите богове с шокиращи решения на очевидно невъзможни проблеми“. През повечето време той е благоразположен бог, помагащ на човечеството.
— Стига бе!
— Така е. Около него са съсредоточени най-важните шумерски митове. Както вече споменах, той е свързан с водата. Той пълни реките и огромната шумерска мрежа от канали с животворното си семе. Твърди се, че е създал река Тигър с един-единствен епохален акт на мастурбация. Ето как се описва сам той: „Аз съм бог. Аз съм онзи, чиято дума ще пребъде. Аз съм вечен“. Други го описват така: „кажеш ли една дума — и се издигат купища, камари от зърно“; „ти сваляш звездите небесни, пресметнал си броя им“. Той дава име на всичко сътворено…
— Дава име на всичко сътворено?
— В много митове за Сътворението даването на име е тъждествено с акта на създаване. В различни митове той е наричан „вещият, създал заклинанията“, „богатият на слова“, „Енки, господарят на всички верни заповеди“, и, както е у Майер и Креймър, „Думите му носят ред там, където преди има само хаос, и внасят безредие в хармонията“. Посветил е много усилия на препредаването на своите знания на своя син, богът Мардук, върховното божество на вавилонците.
— Значи шумерите са се кланяли на Енки, а вавилонците, дошли след шумерите, са се кланяли на сина му Мардук.