Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Като инструкциите за програмиране на видеорекордер.
— Има много монотонни повторения. Доста е застъпена и така наречената от Лагос „Рекламна кампания на Ротари клуб“ — текстове, възхваляващи върховната добродетел на техния град, превъзхождаща някой друг град.
— Какво прави един шумерски град по-добър от другия? По-добрият зикурат? По-добрият футболен отбор?
— По-добрите ме.
— Какво са ме!
— Правила или принципи, контролиращи функционирането на обществото — като набор от закони, но на по-фундаментално ниво.
— Нещо не схващам.
— Тъкмо там е работата. Шумерските митове не са „четивни“ или „интересни“ в онзи смисъл, в който са такива гръцките и юдейските митове. Те отразяват съзнание, фундаментално различно от нашето.
— Предполагам, че ако основата на нашата култура беше Шумер, щяха да ни се струват по-интересни — казва Хиро.
— Акадските митове идват след шумерските и явно се основават до голяма степен на тях. Очевидно е, че акадските редактори са изчели шумерските митове, изрязали са странните и непонятни (за нас) пасажи и са ги обединили в по-дълги произведения като например епоса за Гилгамеш. Акадите са били семити — братовчеди на юдеите.
— А какво казват акадите за Ашера?
— Тя е богиня на еротиката и плодородието. Освен това притежава и деструктивна, отмъстителна страна. В един от митовете Ашера праща на Кирта, човешки цар, тежка болест. Само Ел, царят на боговете, може да го излекува. Ел удостоява определени личности с привилегията да бозаят от гърдите на Ашера. Те двамата, Ел и Ашера, често осиновяват човешки бебета и Ашера ги кърми — в един текст тя е дойката на седемдесет божества.
— И е разпространявала онзи вирус — додава Хиро. — Майките, болни от СПИН, могат да заразят бебетата си чрез кърмата. Но това е акадската версия, нали?
— Да, господине.
— Искам да чуя нещо шумерско, ако ще да е непреводимо.
— Желаете ли да чуете историята за това как Ашера разболяла Енки?
— И още как.
— Преводът на тази история зависи от тълкуването й. Някои я разбират като история за изгнанието от Рая. Други — като битка между мъжкото и женското начало, или водата и земята. Трети — като алегория на плодородието. Този прочит се основава на интерпретацията на Бендт Алстер.
— Вземам си бележка.
— Да обобщя: Енки и Нинхурсаг — която е Ашера, макар в тази история да носи и други имена — живеят на едно място, наречено Дилмун. Дилмун е чист, непокварен и светъл, там няма болести, хората не остаряват, хищниците не ловуват.
Но няма вода. И затова Нинхурсаг моли Енки, който е нещо като бог на водата, да докара вода в Дилмун. И той го прави, като мастурбира сред тръстиките покрай каналите и оставя животворното си семе да потече — „водата на сърцето“, както го наричат. В същото време произнася нам-шуб, забраняващ на всички да влизат на тази територия — не иска никой да припарва до семето му.
— Защо така?
— Митът не го обяснява.
— Тогава — казва Хиро — явно го е смятал за ценно или опасно, или и двете.
— Сега в Дилмун е по-хубаво отпреди. Нивите раждат изобилна реколта и прочее.
— Извинявай, но как е било устроено шумерското земеделие? Много ли са поливали?
— Изцяло са зависели от напояването.
— Значи според този мит Енки е бил отговорен за напояването на нивите с неговата „вода на сърцето“.
— Да, Енки е бил богът на водата.
— Добре, давай нататък.
— Но Нинхурсаг — Ашера — нарушава тази заповед, взема семето на Енки и се опложда с него. След деветдневна бременност тя безболезнено ражда дъщеря, Нинму. Нинму се разхожда по брега на реката. Енки я съзира, тя разпалва желанията му, той прекосява реката и ляга с нея.
— Със собствената си дъщеря.
— Да. Девет дни по-късно и тя ражда дъщеря на име Нинкура и историята се повтаря.
— Енки и с Нинкура ли е спал?
— Да, и тя ражда дъщеря на име Уту. Нинхурсаг очевидно вече е открила някаква система в поведението на Енки и съветва Уту да си стои вкъщи — предсказва, че Енки ще се опита да се възползва от родилната й дарба и ще се опита да я прелъсти.
— И той опитва ли се?
— Енки пак напълва каналите със своята „вода на сърцето“, от която всичко израства. Градинарят се радва и прегръща Енки.