Петата купа

— Действително — рече Холмс.

Джеймс наблюдаваше размяната на реплики с огромен интерес и сега очакваше Холмс да разкрие теорията си, че Лорн е жената, която той бе познавал като Ирен Адлер.

Вместо това детективът попита хумориста:

— По време на кратката визита на госпожица Лорн тук, в Хартфорд, или при по-ранните ви срещи във Вашингтон, тя оставяла ли е у вас впечатлението, че е запозната с театралния живот?

— Театралния живот — повтори Клемънс, запалвайки нова пура. — Не знам какво искате… почакайте. Почакайте. Сега, като го споменахте, си спомних, че след посещението им казах на Ливи: „Тази жена е играла на сцена“. Да, бога ми, сега си спомних!

— Тя споменавала ли го е? — попита Холмс.

— Не, не, изобщо — засмя се Клемънс. — Но веднъж, когато братовчед ѝ Клифтън зае погрешния стол на вечеря — до нея, а не както постъпват двойките или гостите на масата на домакина — тя каза: „Пълно фиаско“. Друг път, когато една вечер играехме билярд — госпожица Лорн, или която там е тя, играеше дяволски добре — тя се обърна към братовчед си, който се канеше да удря, и му пожела успех с „Разбий!“28. Доколкото съм запознат, тези фрази са малко познати извън театралните среди.

— Наистина ли смятате, че Ребека Лорн може да е била на горния етаж заедно с Клоувър Адамс, когато тя… когато е била изпита отровата? — попита Уилям Дийн Хауълс, без да пуска билярдната щека. Той бе мълчал толкова дълго, че сега всички обърнаха главите си към него.

— Възможно е — отвърна Холмс. — Но по-вероятно жената, приела името Ребека Лорн, е била оставена отвън на пост, за да вдигне шум, ако Хенри Адамс се върне по-рано… както и се е случило.

Джеймс примигна. Досега не беше чувал тази част от догадките на Холмс и тя прозвуча с мрачна правдоподобност.

— Да вдигне шум… — промърмори Клемънс, който очевидно не беше доловил скрития намек.

— За да не бъде хванат мъжът, когото тя е наричала братовчеда Клифтън, че прави нещо в стаята на Клоувър — поясни Холмс.

— Но Адамс е отишъл веднага горе — каза Хауълс, чието лице беше побледняло от ужас. — И е намерил само тялото на Клоувър на пода.

— Макар старата къща на Адамсови да е много по-малка от сегашния му дом, тя също е имала задна стълба за прислугата — заяви Холмс. — Проверих го.

Сам Клемънс издиша синкав дим.

— Значи е могъл тихичко да се спусне по задните стъпала, докато горкият Адамс се е качвал по главното стълбище — произнесе с дрезгав глас той. — И да се измъкне през задния вход, естествено. — Клемънс се обърна към Холмс. — Известна ли ви е истинската самоличност на този „братовчед Клифтън“?

— Да — каза тихо Холмс, без капчица триумф или превъзходство в гласа. — Във Вашингтон или Бостън изобщо не е бил регистриран никакъв Клифтън Ричарде, с изключение на шестте месеца преди смъртта на Клоувър, когато този „Клифтън“ е работел в отдела по фотографски материали на Държавния департамент. Точно той е осигурил новия проявител — с цианкалий — на Клоувър Адамс. Напуснал е — и е изчезнал напълно — през януари осемдесет и шеста, само няколко седмици след смъртта на госпожа Адамс. Истинската му самоличност — потвърдена с абсолютна увереност от мен едва вчера — е на Лукан Адлер, международен анархист и смъртоносен убиец.