Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Клемънс кимна и тръсна пепел на пода.
— Нашата малка лодка е претоварена, господин Холмс, но ние вярваме, че лека-полека ще стигне до брега. Нашето „лично аз“ е в действие; нашите „аз-образи“ преценяват действията ни, докато ние се убеждаваме, че въпреки всичко сме добри люде. И тъй като „аз-образът“ се превръща в „емпирично аз“, както го нарича брат ви — онази наша страна, която хората виждат и познават — значи то става известно на света. — Той издиша малък облак дим и измъкна сгънат лист хартия от джоба на жилетката си.
Всички мълчаха, докато Клемънс разгъваше листа хартия и го поднесе пред очите си, за да го прочете.
— Както пише вашият брат, господин Джеймс, „често съм изправен пред необходимостта да възприема някое от емпиричните си «аз» и да пренебрегна останалите. Ако беше възможно, нямаше да се откажа да съм едновременно красив и дебел, и добре облечен, и велик атлет, и да печеля по милион годишно, да бъда остроумен, бонвиван и покорител на дамските сърца, а същевременно да съм философ, филантроп, държавник, воин и изследовател на Африка, както и моден поет и светец. Но това е абсолютно невъзможно. Делата на милионера са несъвместими с идеалите на светеца; филантропът и бонвиванът са несъвместими понятия; душата на философа не може да живее в една телесна обвивка с душата на женкаря. Погледнато отстрани, толкова различни характери като че ли могат да се съчетаят в един човек. Но е достатъчно да се развие един от тях, за да заглуши веднага останалите. Човек трябва внимателно да проучи всички страни на своята личност, за да потърси спасение в развиването на най-дълбоката, най-силна страна на своя «аз». Всички останали страни на нашето «аз» са призрачни, само една от тях има реално основание в нашия характер и развитието ѝ е сигурно. Неуспехите в развитието ѝ са истински неуспехи, които пораждат срам, а успехът е истински успех, който ни носи истинска радост“.
Настъпи продължително мълчание — типично за групите, на които току-що са им прочели дълъг пасаж от книга — и накрая Хауълс заяви с жален глас:
— Сам, как, за бога, се случи точно сега да имаш тая страница подръка?
Клемънс се ухили и погледна към Хенри Джеймс.
— Преди десетина минути, в библиотеката, я откъснах от книгата „Принципи на психологията“ на брата на този човек.
— Срамота — каза Хауълс.
— По-добре да се счупи ръката на човек, отколкото да се разкъса книга — промърмори Джеймс.
— О, книгата е здрава — заяви Клемънс. — Но се признавам за виновен, че откъснах страница от красивата книга на Уилям. Страница… ъъъ… — Той огледа листа от двете страни. — Страници триста и девета и триста и десета.
— Непростимо — обяви Хауълс.
— Ще направя всичко възможно, за да я поправя — каза Клемънс. — Нали знаете, че самият аз съм в бизнеса с подвързване на книги. — Той се обърна към Шерлок Холмс. — Този пасаж не ви ли убеди, че дори да се смятате за литературен герой, неуспехите и победите ви си остават ваши?
— Абсолютно не — отвърна Холмс. — Ако съм пионка на някой бездарен писач, нито неуспехите ми, нито победите могат да се нарекат мои.
Клемънс въздъхна.
— Всичко е ясно обяснено за това теоретично „аз“, така да се каже, сборът от поведението, решенията и собствеността във всеки един определен момент — каза Хауълс. — Но какво става с „личното аз“? Къде е то през цялото това време?
След като никой не отговори на въпроса, Джеймс се прокашля и каза:
— „Личното аз“ познава всички минали мисли и ги обсебва — но извън времето, така да се каже — тъй като самото „лично аз“ е мисъл, която прескача от миг в миг, всеки път различна от тази в предишния момент, но същевременно я е погълнала заедно с всичко, което последната е смятала за свое.
Останалите трима го гледаха така, сякаш беше изпуснал газове. Хауълс пусна угарката си на пода и я стъпка с крак. Холмс бе отпуснал лулата в скута си.
— Разбирате ли — продължи Джеймс, макар да знаеше, че би трябвало да замълчи, — логиката на Уилям е, че понеже потокът на мисълта у всеки от нас се променя непрекъснато, няма причина да допускаме, че извън самия поток съществува нещо постоянно. Никаква душа. Никакъв главен дух. Никакво его. По-скоро има импулси на съзнание — мисли, които се обединяват в себе си и заради себе си — които, измежду всичко останало, са свързани и с непосредствените усещания на тялото. И Уилям смята, че всички тези мисли… като върховни „лични аз-ове“… могат да си спомнят и присвоят потока предишни мисли. Но „личното аз“ е винаги в движение, винаги се променя — като част от много по-голям поток на съзнанието, би казал някой.