Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Клемънс протегна напред свитите си в юмруци ръце, сякаш очакваше да му бъдат сложени белезници.
— Признавам си. Ще се предам доброволно.
Устните на Холмс потрепнаха в нетърпелива сянка от усмивка.
— Господин Клемънс, предполагам, че изобщо не е било трудно някой от гостите ви да се качи в билярдната зала по всяко време на деня и да прекара там няколко минути в печатане на десетина картички?
— Напълно е възможно — каза Клемънс, захапа отново пурата си и закрачи обратно към билярдната маса. — Дори нощем никой, освен мен, не би обърнал внимание на звука от тракането на машината.
Джеймс се прокашля.
— Нямахте ли нужда от пишещата си машина през последните години, които прекарахте в Англия и Европа? — попита той.
— Очевидно не — отвърна Клемънс, докато се навеждаше над масата и нагласяше щеката си за удар. — През последните няколко години в Европа отново се върнах към писането на ръка и — в редките случаи, когато имах нужда от печатна версия на някой от ръкописите ми — наемах стенографка, която освен с уменията си за бързо писане, разполагаше и с пишеща машина.
— Господин Клемънс, мога ли да изискам от вас да ми предадете имената и последните известни адреси на цялата прислуга, която е работила за вас през хиляда осемстотин осемдесет и шеста? — попита Холмс.
— Списъкът трябва да е някъде в къщата — изръмжа Клемънс. Ще го намеря още днес, преди да сме си тръгнали. Сега вече можем ли да продължим играта?
— Разбира се — отвърна Холмс.
Клемънс удари бялата топка, запращайки я в грозда от чакащи топки. Три от тях, които бяха или ударени от топката му, или бяха рикоширали в стените, влязоха в три от джобовете. Клемънс се изправи и натърка с тебешир върха на щеката си, а Хауълс се намръщи и се наведе над масата.
— В билярда това се нарича негърски късмет — обяви Клемънс.
— Пазехте ли книгата за гости от хиляда осемстотин и пета до времето, когато започнахте пътуванията си? — попита Холмс.
— Да — отвърна Клемънс. — Едва ли сме ги взели с нас, а Джон и Алис Дей си имат собствена книга за гости. Онази маса, до която седите, господин Холмс, има чекмедже — да, само повдигнете леко покривката…
Холмс измъкна четири подвързани с кожа тефтера.
— Мога ли… — започна детективът.
Клемънс кимна.
Хауълс удари бялата топка и тя се сблъска с две други топки и се удари в две от стените, преди да влезе в джоба.
— Каква гадост, проклятие — промърмори бившият редактор.
— Ще ги подредя и ще започнем отново — каза му Клемънс. — Не знам защо започнах да предпочитам този тип билярд пред карамбола, заради който изгубих толкова време, енергия и пари през младежките години. Повечето от масите в Англия и Европа дори нямат джобове.
Докато Клемънс вадеше бялата топка и подреждаше останалите в триъгълника в центъра на масата, Холмс каза:
— Господин Клемънс, вие и семейството ви сте имали стотици посетители… всяка година.
— Ами, да… — потвърди Клемънс, провлачвайки последната гласна. — Нямам какво да крия, господин Холмс. Напълно спокойно признавам, че тайно изрязах страниците, върху които мадам Лафарж и Нейната пишеща глутница от девствени кючекчийки бяха написали имената си и бяха оставили коментар за посещението си.
Холмс вдигна поглед от четирите тефтера, изпълнени със стотици почерци.
— Може би, ако е възможно…
— Да, да — прекъсна го Клемънс. — Тези четири книги за гости покриват цялата осемдесет и пета, включително времето до юни деветдесет и първа, когато всички отплавахме за Европа. В тях са вписани имената на всичките ни гости, които са преспивали у нас. Вземете ги със себе си, но искам Хей да ми ги върне в добро състояние. Защото, разбирате ли, аз съм убеден, че някой ден биографите ми ще имат нужда да се позоват на тия книги, след като приключат с непосредствената си задача да изчистят репутацията ми.
— Благодаря ви — промърмори Холмс, — но няма да е необходимо да ги взимам със себе си. Достатъчно е само да запаметя страниците от месец декември осемдесет и пета и всичките от осемдесет и шеста. — Холмс започна да прелиства страниците, изпълнени с имена и коментари, прокарвайки пръст по редовете.
— Можете да запаметите стотици имена и коментари само от едно изчитане? — попита Клемънс. Джеймс долови в тона му съмнение.