Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Пръстът на Холмс застина и той погледна към останалите.
— За зла участ, паметта ми работи така още от малък. Видя ли веднъж нещо, мога да си го спомня по всяко време. Това е повече проклятие, отколкото дарба.
— Трябва да е изключително полезно при вашата работа — рече Хауълс.
— Доста, понякога — отвърна Холмс. — Но ми бяха нужни години, за да се науча умишлено да забравям неща, които няма да са ми от полза.
— Напомнете ми никога да не играя покер с вас, господин Холмс — каза Сам Клемънс.
Но Холмс отново беше погълнат от книгата за гости и пръстът му бързо се плъзгаше по страниците.
Клемънс сви рамене и даде знак на Хауълс, който се наведе напред, прицели се в бялата топка и я изстреля към триъгълника от скупчени сфери. Топките се пръснаха на всички страни. Една влезе в джоба. Хауълс продължи — вкара втора, после трета, преди да пропусне при четвъртия опит.
— Предполагам, че играем осма топка — рече той.
— Аха! — възкликна Клемънс, тръсвайки пепел в пепелника. — Предположенията са опасно нещо, Хауълс! Всъщност играем стрейт — първият с петнайсет точки печели.
— Какво можете да ми кажете за играта на билярд въз основа на онова, което видях досега? — попита Хенри Джеймс, докато Клемънс се приготвяше за следващия си удар.
— Ами — рече Клемънс, — като наблюдавате едновременно Хауълс и мен, можете да видите, че ако топката ви се плъзне в непосредствена близост до топката, в която се целите, и резултатът застрашително виси на кантар, трябва да повдигнете единия си крак; после едното рамо; после да извиете тялото си в хармония с движещата се топка; и в момента, когато топката изглежда на ръба на сблъсъка, изстрелвате яростно двете си ръце нагоре. Щеката ви вероятно ще счупи някой полилей и ще се подпали от плисналата струя газ, както много пъти ми е демонстрирал Хауълс точно в тази стая, но това няма никакво значение; направили сте всичко възможно, за да повлияете на крайния резултат.
Играта продължи, Клемънс очевидно печелеше, когато Холмс неочаквано завърши с преглеждането на дебелата книга за гости, затвори я рязко и каза:
— Ребека Лорн и братовчед ѝ са ви гостували през февруари, осемдесет и шеста?
— Лорн? Лорн? — каза Клемънс и рязко извърна главата си, покрита с гъста грива от бяла коса. — О, да, спомням си тази жена и свенливия ѝ братовчед… как му беше името? Карлтън? Не… Клифтън. „Клиф“ с едно „ф“, както го наричаше госпожица Лорн. Нямаше да мога да ви кажа, че е било през февруари осемдесет и шеста, не толкова скоро след самоубийството на Клоувър Адамс.
— Откъде ги познавахте? — попита Холмс.
— О, срещнах госпожица Лорн предишното лято… не, беше ранна есен, точно след като Конгресът бе заседавал… отседнах за няколко дни у Хей и Адамс, защото лобирах пред конгресния комитет за авторските си права. Доколкото си спомням, тя прекарваше доста време с госпожа Адамс… с Клоувър. Хенри Адамс не беше на себе си от притеснение заради нещастието на Клоувър… затова се преместих у семейство Хей… и по всичко личеше, че Ребека Лорн е единствената приятелка, която редовно я посещаваше в онези мрачни времена.
— Но как така тя и братовчед ѝ Клифтън се оказаха в Хартфорд и прекараха нощта у вас два месеца след смъртта на Клоувър? — попита Холмс. — Да не би самите вие да сте се сприятелили или да сте поддържали кореспонденция с госпожица Лорн и нейния братовчед?
— Бога ми, не! — отвърна Клемънс. — Доколкото си спомням, двамата просто се появиха една неделя, за да поднесат почитанията си. Една неделя в средата на месеца, ако не се лъжа.
— Четиринайсети февруари — каза Холмс, който гледаше толкова напрегнато със сивите си очи, че сигурно щеше да уплаши Клемънс, ако писателят-хуморист не се бе загледал в нищото, опитвайки се да си спомни Ребека Лорн и нейното посещение.
— Точно така — каза Клемънс. — Но не трябва да забравяте, детективе, че това е било преди повече от седем години. Госпожица Лорн и нейният братовчед Клифтън минаха да поднесат почитанията си, защото те, или поне Ребека Лорн, са били наясно, че съм познавал Клоувър Адамс от години, а останаха да прекарат нощта тук, защото същия следобед се развихри ужасна снежна буря. Спомням си, че Ливи настоя да останат с нас, вместо да се опитат да стигнат до гарата. Мисля, че тогава се бяха запътили за Бостън… не на гости, доколкото си спомням, а защото се канеха да се преместят там от Вашингтон.
Клемънс се облегна на щеката си, натърка върха ѝ със синия тебешир и погледна Холмс също толкова напрегнато.
— Какъв е този интерес към госпожица Лорн, господин Холмс? Да не би тя да е… заподозряна… в това ваше разследване?