Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
В онази нощ обаче аз не мислех за това. Просто взех писмото с трепереща ръка и го прочетох бавно.
„Мой скъпи Айра,
Ти спиш, а аз пиша, питайки се откъде да започна. И двамата знаем защо четеш това писмо и какво означава то. Съжалявам, че ти причиних това.
За разлика от теб аз не умея да пиша писма, а искам толкова много да ти кажа. Ако пишех на немски, думите сигурно щяха да се леят по-лесно, но ти нямаше да ги разбереш. Искам да ти напиша писмо, което да прилича на твоите. За жалост никога не ме е бивало с думите. Но съм решила да опитам. Ти го заслужаваш — не защото си мой съпруг, а защото си такъв, какъвто си.
Казвам си, че трябва да започна с нещо романтично — спомен или жест, който описва какъв съпруг си — дните край океана, когато за пръв път правихме любов, или медения ни месец, когато ми подари шест картини, или как ме гледаш, когато съзерцавам някоя картина. Всъщност обаче намирах най-дълбок смисъл в тихото течение на живота ни. Усмивката ти сутрин винаги караше сърцето ми да затупти по-бързо. Протегнеше ли ръка към мен, проумявах колко е добър този свят. Както виждаш, да избера няколко момента ми се струва неправилно. Предпочитам да си те спомням в десетки галерии и хотелски стаи; да съживявам мислено хиляди целувки и нощи, прекарани в уютната ти прегръдка. Всеки спомен и всяко чувство, което си ми вдъхнал, заслужава отделно писмо. Аз също те обичах — повече, отколкото предполагаш.
Знам, че сега страдаш, и съжалявам, че не мога да те утеша. Струва ми се невъзможно да съм неспособна да те успокоя, но те умолявам — въпреки тъгата не забравяй колко щастлива бях с теб, не забравяй, че обичах мъж, който също ме обичаше, а това е най-големият дар, за който някога съм мечтала.
Усмихвам се, докато пиша тези думи, и се надявам ти също да се усмихнеш, докато ги четеш. Не се потапяй в скръб. Запомни ме с радост, защото винаги съм мислила така за теб. Искам това повече от всичко. Искам да се усмихваш, когато мислиш за мен. И в усмивката ти аз ще живея вечно.
Знам, че ти липсвам много. И ти ми липсваш. Но ние пак сме заедно, защото аз съм — и винаги съм била — част от теб. Носиш ме в сърцето си, както аз те носех в моето и нищо няма да промени това. Обичам те, скъпи мой, и ти ме обичаш. Не го забравяй. Не забравяй двама ни. И малко по малко ще намериш начин да преодолееш тъгата.“