Трескави сънища

— Ясно: класическата практика – доброто ченге и лошото ченге – изсумтя Филипс.

— Добре изпитан и верен метод.

— Какво искате да знаете? – попита Филипс с тънък глас.

— Работим по един стар случай и имаме причина да вярваме, че можете да ни помогнете. Както споменах, става дума за „Лонджитюд Фармасютикълс“.

Странно изражение прекоси лицето на Филипс.

— Нямам свободата да обсъждам компанията.

— Това наистина е безобразие. И ще ви кажа защо. Изказването на това възпрепятстващо становище – и то от вашата уста! – може само да затвърди мнението на моя колега, че неговият начин на действие е именно правилният начин. Ще бъда затруднена – а синът ви никога няма да получи юридическа титла.

Филипс не отговори.

— Безобразие е също така, защото тук агент Пендъргаст е в състояние както да помогне, така и да навреди. – Хейуърд направи кратка пауза, за да схване той думите й. – Виждате ли, ще ви е нужна помощта на ФБР, ако искате да поправите досието на сина си. С такава присъда за дрога… ами, както можете да си представите, ще трябва да се погрижите за федерално досие в добавка към местната канцеларска работа.

Филипс преглътна.

— Говорим за незначителна присъда за дрога. ФБР не би се заинтересувало от това.

— Притежание с цел продажба. Това автоматично води до досие. – Тя кимна бавно. – Бидейки корпоративен адвокат, може би не сте го знаели. Повярвайте ми, това досие си седи някъде в някой шкаф като бомба със закъснител, която чака да разбие бъдещето на сина ви.

Пендъргаст стоеше до нея, без да помръдва. Той не беше казал и дума по време на целия разговор.

Филипс облиза устните си, навлажни ги с мартинито и издиша.

— Какво точно искате да знаете?

— Разкажете ни за експериментите с птичия грип в „Лонджитюд“.

Ледените кубчета в мартинито издрънчаха, когато ръката на Филипс се разтрепера.

— Господин Филипс? – подтикна го Хейуърд.

— Капитане, ако говоря с вас за това, и фактът се разчуе, това ще доведе до моята смърт.

— Нищо няма да се разчуе. И нищо няма да ви сполети. Имате думата ми.

Филипс кимна.

— Но трябва да ни кажете цялата истина. Такава е сделката.

Последва тишина.

— И ще му помогнете? – попита Филипс накрая. – Ще изчистите досието му – и на местно, и на федерално равнище?

Хейуърд кимна.

— Лично аз ще се погрижа.

— Много добре. Ще ви кажа каквото знам. Което, боя се, не е много. Аз не участвах в групата с птичия грип. Очевидно те…

— Те?

— Става въпрос за тайна група в „Лонджитюд“. Създадена преди тринайсет или четиринайсет години. Имената се пазеха в тайна – единственото, което знаех, беше на д-р Слейд. Чарлс Джей Слейд, изпълнителният директор. Той я оглавяваше. Опитваха се да създадат ново лекарство.

— Какво лекарство?