Трескави сънища

— Офицери? Ало, извинете ме.

Един от мъжете погледна нагоре с явна неохота.

— Да?

— Елате тук, ако обичате. – Пендъргаст направи жест с бялата си ръка.

— Сър, в момента сме заети.

— Моля ви. Важно е. Имам информация.

Хейуърд беше изненадана и раздразнена от носовия му говор, който изглеждаше почти изчислен да провокира скептицизъм. Тя бе положила усилия да се докара пред местните ченгета – и последното нещо, което искаше, беше Пендъргаст да развали всичко.

Детективът се приближи.

— Видяхте ли как се случи?

— Не. Но виждам това. – Пендъргаст посочи към паркинга.

— Какво? – детективът проследи с поглед пръста му.

— Това бяло Субару. На дясната предна врата точно под ръба на прозореца има дупка от куршум.

Детективът присви очи и после се затътри между колите към Субаруто. Наведе се. Миг по-късно вдигна рязко глава, извика към екипа и помаха с ръка.

— Джордж? Джордж! Ела с хората тук. В тази врата има куршум!

Криминалистите изтичаха нататък, докато детективът отиде право към Пендъргаст, внезапно заинтересован, с присвити очи.

— Но как сте видели това?

Пендъргаст се усмихна.

— Имам отлично зрение. – Той се наведе. – И ако бъдете така добър да извините предположението на един неук, случаен наблюдател, бих казал, че – имайки предвид мястото на дупката от куршума и разположението на жертвата – може би си струва да изследвате храстите в югоизточния ъгъл на сградата като вероятно място, от което е дошъл изстрелът.

Очите на детектива проблеснаха, когато ги насочи към сградата и по траекторията, мигновено схващайки геометрията на ситуацията.

— Правилно. – Той махна на двама детективи да се приближат и им заговори с нисък глас.

Пендъргаст започна да се отдалечава.

— Сър? Само минутка, сър.

Но Пендъргаст вече не чуваше, смесен с развълнуваната тълпа. Той тръгна към сградата, следван от Хейуърд, задържана от движещата се маса хора. Но вместо да се насочи към паркираната им кола, той се обърна и влезе в Статистиката.

— Това беше интересен обрат – каза Хейуърд.

— Изглеждаше благоразумно да им бъде оказана някаква подръчна помощ. Всичко, което можем да получим, е добре дошло в този случай. Но, сигурен съм – продължи Пендъргаст, докато приближаваха рецепцията, – че нашият противник може току-що да е направил втория си погрешен ход.

— Който е?

Вместо да отговори, Пендъргаст се обърна към служителката:

— Интересува ни архивът на Джун Броуди. Може би още не е върнат в купчините – знам, че един господин го е гледал по-рано днес.

Докато жената вземаше папката от една количка, Хейуърд се обърна към Пендъргаст.

— Добре. Този път се предавам. Какъв е бил първият погрешен ход?

— Пропуснал ме е в „Пенумбра“ и вместо това е уцелил Винсънт.