Трескави сънища

След няколко минути Хейуърд остави доклада настрана и продължи:

— Щом проектът е бил толкова секретен, защо са ви замесили в него?

Колебание.

— Споменах злополуката. Бяха използвали папагали в лабораторията за отглеждане и тестване на вируса. Един от папагалите избяга.

— И прелетя блатото Блек Брейк, заразявайки едно семейство в Сънфлауър. Семейство Дуейн.

Филипс я погледна с интерес.

— Изглежда знаете много.

— Продължавайте, моля.

Той отпи нова глътка от питието си, ръцете му продължаваха да треперят.

— Слейд и групата решиха да оставят… ъ-ъ-ъ… експеримента да протече спонтанно. Когато проследиха птицата, разбирате ли, вече и без това беше прекалено късно – семейството е било заразено. Така че оставиха нещата да се случат, да видят дали новия щам на вируса, който бяха развили, ще действа.

— Но той не подейства.

Филипс кимна.

— Семейството умря. Не веднага, разбира се. По онова време ме включиха, постфактум, да ги запозная с юридическите последствия. Бях ужасен. Бяха виновни в огромно нарушение на закона, в извършването на многобройни углавни престъпления, включително убийство по невнимание. Юридическото и криминално разкритие беше катастрофално. Казах им, че не съществува юридически начин да извъртят нещата така, както биха искали. И те го покриха.

— А вие така и не сте съобщили?

— Бих нарушил неприкосновеността на клиента.

Пендъргаст заговори отново.

— Как започна пожарът? Онзи, в който умря Слейд?

Филипс се обърна отново към него.

— Застрахователната компания проведе разследване. Беше инцидент, неправилно съхранение на химикали. Както казах, по онова време компанията изобщо не спазваше правилата за безопасност, за да пести пари по всички възможни начини.

— А останалите от групата, работеща по птичия грип?

— Не знам имената им, но чух, че те също умрели.

— И все пак някой е заплашвал живота ви.

Той кимна.

— Беше по телефона, само преди няколко дена. Човекът, който се обади, не се представи. Изглежда разследването ви е предизвикало вълнение. – Той си пое дълбоко въздух. – Това е, което знам. Казах ви всичко. Никога не съм бил част от експеримента, нито пък имам някаква вина за смъртта на Дуейн. Бях замесен след това, когато трябваше да се търси начин да се оправят нещата.

— Какво можете да ни кажете за Джун Броуди? – попита Хейуърд.

— Беше изпълнителна секретарка на Слейд.

— Как бихте я обрисували?

— Сравнително млада. Привлекателна. Мотивирана.

— Добра ли беше в работата си?

— Дясната ръка на Слейд. Изглеждаше, сякаш има пръст във всичко.

— Какво трябва да означава това?

— Беше силно свързана с всичко, което касаеше ежедневната работа на компанията.

— Означава ли това, че е знаела за тайния проект?

— Както казах, проектът беше дълбоко секретен.