Бунтът на кралицата [bg]

Абри сигурно бе почувствала същото, защото ме стисна по-здраво и промърмори:

— Знаеш ли, не е твърде късно. Можеш да напишеш двуактна пиеса за осем дни и да впечатлиш учителя Ксавие, и…

— Абри. — Закачливо й направих знак да замълчи.

— Така ли се държат две възпитанички на Магналия седмица преди съдбовното си слънцестоене? — Гласът ни стресна. Двете с Абри спряхме в коридора, изненадани да открием мистрес Терез, ариал по изобразително изкуство, която стоеше, скръстила ръце в знак на неприкрито неодобрение. Погледна ни отвисоко над тънкия си заострен нос, с вдигнати вежди, отвратена от подгизналите ни коси и дрехи. — Държите се, все едно сте деца, а не жени, напът да се сдобият с наметалата си на посветени.

— Много извинявайте, мистрес Терез — промърморих и й направих дълбок почтителен реверанс. Абри последва примера ми, въпреки че реверансът й беше твърде небрежен.

— Приведете се в приличен вид незабавно, преди да ви види Мадам.

Двете с Абри се препъвахме в бързината си да се махнем от нея. Припряно забързахме надолу по коридора и влязохме във фоайето до началото на стълбите.

— Ето на това му се казва демон от плът и кръв — прошепна Абри прекалено високо, докато летеше нагоре по стълбите.

— Абри! — сгълчах я, подхлъзвайки се на крайчеца на роклята си точно когато чух зад гърба си Картие.

— Бриена?

Успях да се уловя за балюстрадата, за да не падна. Възстановила равновесието си, рязко се обърнах на стълбата и погледнах надолу към него. Той стоеше във фоайето; ослепително бялата му туника беше пристегната с колан на кръста, сивите му бричове бяха почти в същия нюанс като роклята ми. Пристягаше наметалото си на адепт над гърлото си, готвейки се да потегли в дъжда.