Мечът на Ликтора [bg]

В кабинета имаше няколко големи кресла и очаквах да заваря архонта в някое от тях (макар също да ми мина през ум, че може да се е възползвал от възможността да прегледа документацията ми — нещо, което беше изцяло в правото си да направи, стига да поиска). Той обаче стоеше до амбразурата и гледаше града долу така, както аз го бях гледал от замъка Асиез по-рано същия следобед. Ръцете му бяха зад гърба и ги видях как се движат, сякаш всяка притежаваше свой си живот, породен от мислите му. Мина известно време преди да се обърне и да ме забележи.

— Вече сте тук, учителю Инквизитор. Не ви чух да влизате.

— Аз съм само пътуващ брат, архонте.

Той се усмихна и приседна на перваза с гръб към бездната. Лицето му беше сурово, с гърбав нос и големи очи, обточени с потъмняла плът, но му липсваше мъжественост. Със същия успех можеше да бъде лице на грозна жена.

— Натоварих ви с отговорността за това място, а още твърдите, че сте обикновен пътуващ брат?

— Само учителите от нашата гилдия могат да ме издигнат в сан, архонте.

— Но вие сте най-добрият от пътуващите им братя, ако се съди по писмото, което донесохте, по факта, че са изпратили именно вас и по работата, която свършихте, откакто сте в Тракс. Пък и тук никой не би разбрал, че превишавате правата си, ако решите да си придадете малко тежест. Колко учители има?

— Аз ще знам, че съм го направил. Само двама, освен ако някой не е бил повишен след като напуснах.

— Ще им пиша и ще ги помоля да ви повишат въпреки отсъствието ви.

— Благодаря, архонте.

— Няма за какво — каза той и се обърна да погледне през амбразурата, сякаш ситуацията го беше смутила. — Би трябвало да получите уведомление до един месец.

— Няма да ме повишат, архонте. Но учителят Палемон ще се зарадва да разбере колко високо ме цените.

— Всъщност няма нужда от всички тези официалности. Името ми е Абдиесус и няма причина да не си говорим на ти, когато сме сами. Ти се казваш Севериън, нали?

Кимнах.

Той отново се извърна.

— Амбразурата е много ниско. Огледах я преди да дойдеш — стената едва стига до коляното ми. Боя се, че някой лесно може да падне.

— Само някой висок колкото теб, Абдиесус.

— Ако не се лъжа, в миналото понякога са изпълнявали екзекуции, като са хвърляли жертвата от висок прозорец или от ръба на пропаст, така ли е?

— Да, и двата метода са били използвани.