Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

След време въздействието на любовното биле отслабва. Влюбените страдат от тежкия живот сред суровата природа. Един ден по сигнал на горски пазач Марк ги открива заспали в стъкмена от Тристан беседка от клони. Като ги вижда облечени и разделени от меча на Тристан, Марк за пореден път решава, че са невинни. Той оставя следи от своето присъствие с надеждата те да бъдат изтълкувани от бегълците като покана за помиряване. С помощта на един отшелник, който живее в гората, Изолда се връща триумфално в кралския двор. Но бароните са непримирими: искат Изолда публично да се закълне, че с нищо не е опозорила краля. В присъствието на двама крале — Марк и Артур — и на техните антуражи Изолда се заклева, че не е приемала между краката си друг мъж освен Марк и прокажения, когото току-що е била възседнала, за да премине мочурливия терен. „Прокаженият“ е Тристан, озовал се на мястото по заръка на Изолда.

Влюбените са принудени все пак да се разделят за известно време. Тристан постъпва на служба при херцога на Малка Британия (полуостров Бретан в Западна Франция). Сприятелява се с Каердин, сина на херцога. Продължителната раздяла с любимата събужда у него непознато до този момент чувство: Тристан започва да ревнува Изолда от вуйчо си Марк. На моменти Изолда му се привижда щастливо отпусната в обятията на съпруга си, защото е забравила своя любим; друг път се измъчва от страданията, които причинява на кралицата поради отдалечеността си от нея. Така Тристан решава да сложи край на мъчителното неведение като се ожени за дъщерята на Бретанския херцог и се постави на мястото на кралицата на Корнуел — да живее с човек, когото не обича. Две допълнителни обстоятелства накланят везните в полза на решението за женитба: дъщерята на херцога също се казва Изолда (с прозвище Белоръката) и красотата й напомня за тази на Изолда Русокосата. Ала обсебен от мисли и копнеж по своята любима, Тристан не консумира брака си с Изолда Белоръката. Все търси как да проникне незабелязано в двора на Марк с надежда да вкуси краткотрайно щастие с кралицата: представя се за луд, оставя тайно послание върху крайпътен храст (леската от Орловите нокти). А докато е в Бретан, страни от жена си. Повечето време прекарва в една пещера, която е устроил като Зала със статуите — своеобразен музей на любовната му история с Изолда Русокосата. Говори с часове пред статуите на своята любима, на нейната компаньонка Бранжиен, на своето куче… След като веднъж признава пред Каердин за любовта си към Изолда Русокосата и го развежда из Залата със статуите, Каердин се влюбва във Бранжиен. Занапред двамата приятели посещават тайно своите възлюбени.