В здрача на вторник [bg]

— Не, не — поясни комисарят. — Джейк работи в „Макгил Хътън“, консултантска фирма за мениджмънт.

— Не съм чувал за нея — каза Карлсън.

— Винаги е от полза да разполагаме с външни специалисти. Така всички можем да научим по нещо ново, особено сега, във времената на бюджетна преориентация.

— Искате да кажете бюджетни съкращения?

— Това засяга всички ни, Мал.

Последва нова пауза.

— Чакат ме — каза накрая Карлсън.

— Нещо против да дойда с вас? — попита Нютън.

Карлсън погледна въпросително комисаря.

— Той има пълна свобода да обикаля навсякъде и да наблюдава всичко — потвърди Крофорд и потупа Карлсън по гърба. — Ние нямаме нищо за криене, нали така? Можеш да покажеш на Джейк с какъв малък екип работиш.

Карлсън погледна към Нютън.

— Добре. Да вървим тогава.

Ивет Лонг и Крис Мънстър седяха край едно бюро и пиеха кафе. Карлсън им представи Нютън, който им каза да работят, все едно го няма. Това ги смути и те застанаха нащрек.

— Чакаме ли още някого? — попита Карлсън и Ивет поклати отрицателно глава.

— Аутопсията е днес следобед — уведоми ги той. — Би било добре, ако се окаже, че е починал от инфаркт.

— Вие предположихте, че може да е бил удушен — напомни му Ивет.

— Е, поне мога да се надявам да е другото — отвърна Карлсън.

— Най ми е жал за кучето — обади се Мънстър. — Чудни хора — затънали в лайна, не могат да се задържат на нито една работа, но винаги имат куче до себе си.

— Макар и да не съм запознат с подробностите — каза Карлсън, — предполагам, че починалият не е бил посочен като обитател на хостела.

— Тук съм си записал всичко — докладва Мънстър и отвори бележника си. — Лайза Болианис. Според мен е на около четиридесет. Очевидно има проблем с алкохола. Разговарях с нея. Не е съвсем адекватна. Каза, че е виждала Мишел Дойс един-два пъти. Никога с друг човек. — Той направи гримаса. — Не останах с впечатление, че тези обитатели се събират често на барбекю. Майкъл Райли — стопанинът на кучето. През ноември е излязъл от затвора. Излежал присъда от три и половина години за притежание и разпространение на наркотици от клас „А“5. Каза, че веднъж са се разминали на входа. Не обърнала внимание на кучето. Била сама. Забелязали са, че обича да събира вещи и се връщала с торби, пълни с купени или намерени неща.

— Това вече го видяхме в апартамента й.

— Някой друг?

Мънстър погледна отново в бележника си.

— Метески. Тони Метески. Трудно ми беше да го накарам да говори. Отбягваше погледа ми. Ясно е, че има някакъв психически проблем. Обадих се за него на социалните служби и те обещаха да ми върнат обаждането. Въпреки че цялата къщата е занемарена, неговото жилище трудно се поддава на описание. По пода има стотици мръсни игли.