Замръзване [bg]

Курц отпи от бирата си и остави чашата на масата.

— Преди двадесет години.

— Без един месец.

— Явно вашият Джеймс Б. Хансън не е наистина мъртъв.

Джон Уелингтън Фриърс примига зад кръглите си очила „Армани“.

— Как разбрахте?

— Защо иначе ще се нуждаете от детектив?

— Ах, прав сте. — Чернокожият цигулар облиза устни и си пое нова глътка въздух.

Курц осъзна, че човекът изпитва силна болка — не просто екзистенциална и емоционална мъка, а сериозна физическа болка, каквато причиняваха тежките заболявания. Тази болка затрудняваше дишането му.

— Той не е мъртъв. Видях го преди десет дни.

— Къде?

— Тук, в Бъфало.

— Къде?

— На летището, втори терминал, ако трябва да бъда по-конкретен. Тъкмо си тръгвах от Бъфало — имах две участия в „Клайнханс Мюзик Хол“ — и щях да летя за „Ла Гуардия“. Живея в Манхатън. Вече бях минал през детектора за метали, когато го видях от другата страна на зоната. Носеше скъпа кафява кожена чанта и вървеше към изхода. Провикнах се след него, изрекох името му и се опитах да го догоня, но охраната на летището ме спря. Не можех да мина през детекторите за метал в обратната посока. Докато охраната ми позволи да го направя, вече беше станало късно.

— И сте сигурен, че е бил Хансън? — попита Курц. — По същия начин ли изглеждаше?

— Не — отвърна Фриърс. — Сега е с двадесет години по-стар и с петнадесет килограма по-дебел. Хансън винаги е бил едър мъж, играл е футбол в колежа в Небраска, но сега е още по-голям и по-внушителен. В Чикаго беше с дълга коса и имаше брада — все пак беше началото на осемдесетте години — а сега е с къса сива коса, подстригана като на военен, и е гладко избръснат. Не, човекът, когото видях, въобще не приличаше на Джеймс Б. Хансън от Чикаго отпреди двадесет години.

— Но сте сигурен, че е бил той?

— Напълно.

— Свързахте ли се с полицията на Бъфало?

— Разбира се. Прекарах няколко дни в разговори с различни хора. Мисля, че един от детективите наистина ми повярва. Но не съществува Джеймс Хансън в указателя на Бъфало. Няма човек с това име и с неговото описание в някой от местните университети. Няма и такъв психолог. А случаят на дъщеря ми официално е затворен. Не можеха да направят нищо.

— Какво искате да направя аз? — попита Курц с тих глас.

— Ами искам…

— Да го убия?

Джон Уелингтън Фриърс примига и главата му се стрелна назад, сякаш беше ударен.

— Да го убиете? За бога, не. Защо го казахте, господин Курц?

— Този човек е изнасилил и убил дъщеря ви. Вие сте професионален цигулар и очевидно вадите добри пари. Можете да си позволите да наемете всеки лицензиран частен детектив — дори цяла агенция, ако желаете. Защо ви е да идвате при мен, освен ако не искате онзи да бъде убит?