Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Разбира се, торките протестирали, когато джохианците се появили. Тези търговци авантюристи понабили няколко души и им показали моето разрешително — и с това се приключило. Минало известно време и джохианците започнали да се разпадат по малко. Превърнали се в отделни светове — градове-държави. Бащата на сегашния Какан върнал нещата в нормалното им русло преди около триста години.
Стен не отбеляза нищо. Това беше погранично правосъдие. Той самият беше използвал някои от тези стари нрави, за да се противопостави на Тайния съвет.
— Ами останалите два вида? Местните за купа, предполагам?
— Точно така. Едните са суздали, а другите богази. Не знам много за тях. Вероятно имат същите болезнени проблеми като всички други същества. Очевидно, когато торките са пристигнали, те едва изпълзявали от собствените си светове и тъкмо се били открили един друг. Не било нужно да се стига до големи сблъсъци. Звездните двигатели успяват да всеят страхопочитание у всяко туземно същество.
Стен си представи какъв трябва да е бил шокът. Тъкмо си успял да се изкачиш по технологичната стълба от каменната епоха към космоса. Оглеждаш се към очакващите те звезди и се чувстваш доста удовлетворен от себе си. Намираш се на върха на историята си, нали така? Никой преди това не е постигал нещо подобно.
И после, бам! Чуждоземци, в този случай хора — се показват със засуканите си играчки, плюс оръжия, всяко от които може да те направи на решето. И освен всичко друго — чудо на чудесата — те могат да прескачат от една звезда към следващата, от система на система. Дори да обхождат галактиките с лекота. АМ2 двигателят. Най-великото изобретение в историята.
За първи път Стен си представи какво ли е станало, когато императорът се е появил на сцената преди много столетия с АМ2 под мишница. Това гориво е можело да разклати всяка съществуваща цивилизация, да я постави на колене, за да се моли за просветление.
Вечният император се чудеше за някаква полузабравена съставка.
— Кориандър — измърмори той. — Това е тайната.
Стри няколко листенца в купата с нарязана краставица и кисело мляко.
Да, помисли си Стен. АМ2 и тайната на вечния живот… Сигурно наистина е било запомнящо се.
Беше невероятна вечеря. Незабравима. Както обикновено.
Имаше купи с храна навсякъде по масата. Дал и студено ястие от краставици. Три вида каши: зелено манго, бенгалска и люта. Малки чинийки с изключително люти сосове и малки червени чушчици. И прясно изпечен плосък хляб — чапати, както го нарече Императорът. И разбира се, бомбайското бирани. Ароматна пара се носеше от глинения съд.
— Нахвърляй се — каза Императорът.
Стен се нахвърли на храната.
Дълги минути те просто ядяха, като се наслаждаваха на всяка хапка и я поливаха с това, което Императорът се кълнеше, че е тайландска бира.
Когато гладната смърт вече не представляваше заплаха, Императорът набоде парче козе месо на вилицата си и го вдигна пред очите си, за да го огледа.
— Та за стария ми приятел, Какана — поде той. Поднесе мръвката към устата си и я сдъвка. — Той е тиранин от най-отявлените. И няма да го отричам. Бедата с тираните е, че никога не можеш да губиш контрол. Невъзможно е да повдигнеш капака, за да освободиш парата. Ако го направиш, враговете ти ще сметнат това за знак на слабост. И ще затънеш в неприятности. Пък и не можеш да си позволиш да бъдеш немарлив. Или слабоумен. Каканът, страхувам се, става немарлив. Може дори да става слабоумен, доколкото ми е известно. Със сигурност ползва всички възможни животоподдържащи системи, с които разполагат наоколо. Непрекъснато прочистване на кръвта и органите, хормонални имплантанти и всякакви подобни неща. С малко късмет ще поживее достатъчно дълго, за да реша какво да се случи по-нататък. Точно в момента съм прекалено зает да мисля по въпроса.
Стен кимна. Дори не можеше да си представи колко зает трябва да е Императорът. Стен не беше посветен в голямата картина. Но от неговите задачи — дипломатически местни мисии — и от кръга от знаещи приятели беше получил смътна представа.
Империята се сриваше, когато Императорът се завърна. Цели региони бяха останали без АМ2 доста дълго време. Когато евтината енергия изчезна, индустрията се парализира. Избухнаха бунтове. Съществата бяха принудени да се запасяват по всякакви начини.
Вечният император правеше всичко по силите си да запушва течовете, където ги имаше. Изоставяше някои области напълно. Внедряваше свои хора, които да въдворят икономически и военен контрол. И привлече много нови лица сред съюзниците си. Същества, с които нямаше връзки в миналото. Същества, задаващи въпроси. Уплашени същества, които гледаха мизерстващите си народи и се вардеха от непрекъснатите заговори и преврати.