Вихър

— Това ще е проблем — отбеляза Килгър. — Ако не можем да се измъкнем, ще трябва да бягаме на заден ход, като бързаме колкото ни крака държат и ги бием с малкия си дамски чадър.

Този образ от земните викториански времена бе в съзвучие и с последната странност на „Виктори“: пълен лукс. Стен вече знаеше, че корабът е луксозен — дори най-низшестоящият чистач имаше собствена каюта. Вътрешните прегради бяха от дърво и камък в голяма част от коридорите. Кухните можеха бързо да приготвят храна и да обслужат имперски конферентни банкети без никакво усилие.

Стен беше благодарен за това, донякъде наистина. Изчистените от всичко излишно бойни машини може и да изглеждаха добре във филмите, но Стен знаеше от собствения си опит на тактически пилот, че три или четири седмици след началото на мисията никому нямаше да се хареса баня, в която трябва да се напъхаш с усилие, за да отмиеш смазката от тялото си.

Но на „Виктори“ имаше истински императорски дворец с достатъчно големи жилищни помещения за целия императорски двор, освен това бяха предвидени места за гости и сектори ва войниците, включително оръжейни и гимнастически салони. Стен се радваше да види салоните — все още усещаше малките признаци на затлъстяване, които бе забелязал в императорското огледало.

Императорският апартамент — ако това беше правилното обозначение за подобна огромна област — покриваше горната част на „Виктори“ между палубите за тактическите кораби до предните командни отделения за собствения екипаж на крайцера. Фронтален срез би показал императорските помещения като буквата Т, като долната й част се спускаше надълбоко в центъра на кораба. Като всички флагмански кораби, „Виктори“ беше конструиран и построен така, че императорските — или на главнокомандващия — помещения да са независими от тези на екипажа на бойния кораб. В продължение на хиляди години всеки адмирал се е поддавал на убеждението, че е по-добър капитан от този на флагманския кораб, и често забравял за по-големите си отговорности, за да си поиграе на шкипер за един ден.