Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Вярно. Императорът отпи от стрега. — Можех да използвам и друг пример освен Индия. Но тяхната храна е най-вече картофи и свинско, когато са могли да си го позволят. Правели са страхотни наденици обаче. Оваляни в брашно и изпържени. Но не ми се ядяха наденици.
Стен помириса продуктите, които Императорът подреждаше по свой вкус.
— Индия ще свърши работа, сир — каза той.
— Мястото, където те изпращам, е Алтайският куп — заяви Императорът.
Стен се намръщи. Съвсем бегло познаваше купа.
— Джохианци, освен всички останали, нали? Но аз смятах, че те са сред най-добрите ни съюзници.
— Така е — каза твърдо Императорът. — И искам нещата да се запазят такива. Проблемът е, че Каканът — както се нарича човекът, който издава заповедите там — е затънал до гуша в неприятности.
Императорът вдигна шепа от накълцаното на кубчета месо. Около килограм, отбеляза си Стен.
— Това е козе — поясни Императорът. — Накарах да ми разчистят място за поле — за него и братята и сестрите му. Засадих полето със същите растения, които предшествениците му в Индия са яли — джоджен, див лук и всичко останало.
Той сложи месото в огнеупорен глинен съд.
— Каканът започва да остарява и не може да се справя както преди — продължи Императорът, като прескачаше както обикновено от една тема на друга. Само че през годините Стен беше забелязал, че всъщност няма никакво сменяне на темата: всяка от тях имаше нещо общо с другата.
— Както и да е — додаде Императорът. — Проблемите са главно по негова вина… И въпреки това не мога да си позволя да го загубя.
Стен кимна в знак на съгласие. Който и да беше този Какан, Алтайският куп беше важен съюзник. По-лошо. Беше изключително близо до Първичен свят.
— Какво го заплашва, ваше величество?
— Почти всичко и всеки — отвърна Императорът. Той започна да поръсва с подправки месото. — Малко джинджифил — каза, като отново се върна на рецептата. — Карамфил, кардамон, чили, канела… по-тежка е от другите… малко счукан чесън и, разбира се, сол и черен пипер.
Той добави мъничко кисело мляко и лимонов сок, разбърка всичко и го остави настрана. След това започна да пържи лука във фъстъчено масло.
— Има три различни вида в Алтайския куп — продължи Императорът. — Разделени са на четири групи. И всичките са негодници. На първо място, джохианците. Хора. Основната раса. Каканът е джохианец, естествено.
— Разбира се — кимна Стен. Обикновено нещата ставаха по този начин — под управлението на едноличен властник. Като се изключеха присъстващите, имаше далеч по-малко хора, отколкото други видове из Империята.
— Главният им свят е Джохи, изворът на угризенията на Какана. В центъра на купа е. Както и да е… Сега за другите злодеи в картината…
Той изсипа половината от изпържения лук върху месото и разбърка сместа. Дръпна ориза от печката. Водата беше вряла близо пет минути. Изплакна ориза, разбърка го с останалия лук и го разстла над ярешкото.
— Намазва се с малко масълце отгоре — усмихна се Императорът — и… voilà! Наричам го бомбайско бирани, но по същество е козя яхния.
Той затвори добре прилепващия капапак, сложи глинения съд във фурната и я нагласи за печене.
— Сега ще изшмекерувам — каза Императорът. — Начинът, по който биранито би трябвало да се приготви, е да се сложи на 200 градуса и да се пече един час. После да се намали на 150 и да се пече още час.
Стен запомни и тези указания заедно с останалото от рецептата.
— Но Мар и Сен, благословени да са, са измислили нова фурна. Намалява времето наполовина, а може би и повече. И не мога да усетя разлика.
— Говорехме за онези злодеи, ваше величество?
— А, вярно. Добре, имаме джохианците. Хора, както казах. Освен че са основната раса, те притежават едно от старите ми търговски разрешителни. Дадох им го може би преди петстотин години. Тогава беше мътна и кървава погранична зона. Което ме води до торките. Отново хора. Заселнически тип.
Стен не разбра какво точно казва Императорът, но схвана идеята.
— Торките са пристигнали в купа по-рано, когато Империум Екс е бил открит в района — продължи Императорът. — Миньори. Корабни превозвачи. Склададжии. Проститутки и жигола. От този род. Само че, когато се е изчерпал Империум Екс, са останали вместо да продължат към някое друго находище.
Империум Екс беше единственият елемент, който можеше да екранира частицата Антиматерия две. АМ2 беше горивото, върху което беше изградена Империята. И се намираше под строгия контрол на Вечния император. Дотолкова, че когато Тайният съвет го беше убил, всички доставки на АМ2 бяха спрели. Шест години Съветът беше търсил безуспешно източника му. Междувременно Империята беше започнала да се разпада — състояние, за чието обръщане работеше в момента Стен. Макар понякога да имаше съмнения, че нещата ще се нормализират, докато е жив.