Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Може би. Това означава, че като се събуди, отново ще налети на бой. По-добре да завържем ръцете и краката му. Дори на лорд Джилбърт ще бъде трудно да се справи с такъв!
ШЕСТА ГЛАВА
Втренчена в мястото, където беше паднал лорд Годуин, Роина беше задрямала на самия ръб на леглото. Джилбърт сам беше изнесъл тялото от стаята. Няколко пъти й беше повторил, че не трябва да пуска никого.
О, как би искала и него да заключи отвън! Ако имаше някакво оръжие, сигурно би го убила, преди да я насили да направи още по-отвратително нещо. Но тя нямаше оръжие. Дори не можеше да избяга, без да изложи на опасност живота на майка си. Зачуди се кое е по-противно: нейната сватба, или това, че трябваше да спи с този дърт развратник. Какво по-лошо би могло да се случи на една осемнадесетгодишна девойка?
Не изпитваше и капчица жал за мъртвия, въпреки че отчасти и тя имаше вина за това. Той беше погубил доста невинни жени, имали нещастието да бъдат негови съпруги. Те или му бяха омръзвали, или беше имал нужда от нова зестра. Роина знаеше, че има и такива мъже, но познаваше и баща си. Той беше честен и се отнасяше почтено с жените. Все пак не целият свят беше тръгнал към пъкъла.
Вече беше съвсем тъмно, когато Джилбърт дойде да я буди. Тялото й крещеше от изтощение, умът й беше като замъглен: явно не беше спала много. Но думите на Джилбърт веднага я разсъниха.
— Всичко е готово. Хората ми са имали късмет. Очите и косите ме тревожеха най-много. Същите са като на съпруга ти. Точно това се забелязва първо във всяко бебе, така че няма да имаме проблеми.
Кръвта на Роина закипя, после се вледени. От страх стомахът й се сгърчи. Наистина го беше направил! Хвърляше я в леглото на някакъв непознат, от когото трябваше да забременее. Дори и в мислите си Лионс и Джилбърт си приличаха като две капки вода. Нямаше да се изненада, ако й беше довел онзи Джон, за когото говореше съпругът й. Господи, кога щеше да свърши този кошмар?
— Побързай — продължи задъхан доведеният й брат, като я изтегляше от високото легло. — Има още много време преди да съмне, но ще трябва да го предразположиш. Трябва да се чифтосате поне два пъти, за да сме сигурни, че семето му се е закрепило добре.
— Защо го казваш на мене? — сряза го Роина, опитвайки се да се измъкне от ръцете му, които я тикаха към вратата. — Дай своите противни инструкции на онзи сладострастник, когото си намерил!
— Сега ще видиш!
И тя видя почти веднага. Мъжът беше затворен в малка стая точно срещу нейната. В нея имаше само легло и два свещника.
В тази стая старецът беше развратничил с крепостните селянки, но Роина нямаше откъде да научи това. На стената над леглото бяха закрепени вериги, но сега те не бяха използвани за този човек. Той беше прекалено голям. Джилбърт се страхуваше, че би могъл да ги строши. Все пак те бяха предназначени за жени. Той беше заповядал да донесат по-дълги и да ги закрепят под леглото. Бяха привързали глезен към китка. Така пленникът не можеше да мръдне крак, без да издърпа и другия.
В началото Роина забеляза единствено, че мъжът е завързан за леглото и е покрит с чаршаф. После забеляза и ръцете му, вдигнати високо над главата, пристегнати с белезници. Две вериги минаваха под чаршафа и завършваха някъде под леглото. Трябвало е да бъде завързан с вериги? И е приспан, а може би е в безсъзнание?
Внезапно всичко й стана ясно, но успя само да попита:
— Защо просто не му платите, за да изпълни задължението си?
Джилбърт стоеше до нея и продължаваше да държи ръката й.
— Тогава той ще те притежава. А така ти ще го имаш и няма да се почувстваш…
Джилбърт доста се колеба, затова Роина му помогна:
— Изнасилена?
Лицето му пламна.
— Не. Исках просто да направиш нещата по свой вкус. Така или иначе, тази нощ ще се простиш с девствената си ципа.
Нима той смяташе, че й прави услуга? Това беше пълен абсурд! Джилбърт виждаше нещата само по един начин: той винаги трябваше да има изгода и облаги. Ако няма наследник на Годуин Лионс, цялото му богатство, включително и многочислената армия от наемни войници, отиваше в ръцете на брат му. А доведеният й брат имаше намерение да се възползва от тази армия в близките няколко седмици. Това означаваше, че ще прикрива смъртта на Лионс. Но за това време няма да успее да си върне всичко, заграбено от Фулкхърст. Да върви по дяволите този подстрекател на войни! Той беше по-лош дори и от Джилбърт. Ако не беше той, тя нямаше да бъде принудена да преживее целия този кошмар. На първо място нямаше да я насилят да се омъжи.