Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Ето откъде е влязъл — изрази мнение Крак — И откъде е излязъл.
— Вампири в клоаките — промърмори Никола — Май ще трябва да подам оплакване до Градския Съвет — поклати глава. Вече беше загубил достатъчно време с тази история. — Хайде, джентълмени, едно малко богатство ни чака.
Мадлин пое надолу към втория етаж по друго стълбище и продължи да ругае наум. Бяха разработвали операцията месеци наред; не беше за вярване, че и някой друг беше планирал да влезе в Двореца Мондоло същата вечер. Не, помисли внезапно. Беше за вярване. Всяка друга нощ това място се охраняваше като крепост, каквато и беше. Но тази вечер вътре бяха допуснати стотици хора и надали бе единствената, която познаваше добър фалшификатор. Беше идеалният момент за обир и от възможността се беше възползвал друг.
Стигна до балната зала и се насили да мине по периферията с непринудена походка като оглеждаше за Рейнар сред танцуващите и сред групичките мъже покрай стените. Беше време да я очаква и то на място където да го забележи лесно. Не й се вярваше да се е заплеснал в игра на карти или… В стаите отляво, помисли с кисела усмивка. Освен ако не му се е наложило. Или ако не се е сбил с един точно определен млад лейтенант, поради което да е бил помолен да напусне. Не е можел да настоява да я изчака, без дори да знае в коя част на къщата е и дали е приключила с пазителя. По дяволите. Но щом пазителят липсваше, можеше да напусне незабелязано, в случай, че успееше да се стигне до първия етаж…
В този момент Мадлин видя Херцогиня Мондоло, величествена красива жена на средна възраст с перлени украшения и вечерна рокля от кремав сатен, която идваше право към нея. Мадлин отстъпи зад несигурното прикритие на някаква висока ваза отрупана с цветя и направи отчаян опит да прикрие лице с ветрилото си като се преструваше, че се крие от похотливите погледи на някаква групичка безобидни възрастни джентълмени, застанали насреща й.
Но Херцогинята подмина Мадлин без да я удостои с поглед и тя се усети, че в облекчението си оглежда внимателно мъжа, който вървеше по стъпките на дамата.
Бе твърде възрастен дори за въпросната компания старци. Тъмната му брада беше неподдържана и макар вечерния му костюм да бе от добра материя, занемареният му вид говореше, че това изобщо не го интересува. А какво търсеше на бала на Херцогиня Мондоло, щом не го беше грижа за външния му вид? Беше по-нисък от Мадлин и тенът на лицето му бе твърде блед и нездрав дори за късната зима. Докато вървеше по петите на Херцогинята, погледът му се спря върху нея, и този поглед беше див и донякъде безумен.
В него имаше нещо, което отчетливо говореше „подземен свят“, макар и в криминалния, а не в митологичния смисъл и Мадлин неволно го последва, без да осъзнава ясно защо го прави.
Херцогинята прекоси залата, придружена, както забеляза Мадлин, от една по-млада жена, за която знаеше, че й е племенница, и висок лакей. Херцогинята влезе в един от салоните и другите я последваха; Мадлин ги подмина, без да извръща глава, вперила поглед в залата все едно очакваше да види някого. Стигна до следващата затворена врата, хвана дръжката на бравата и отвори внимателно, с готовност да поднесе смутени извинения, в случай че беше заета.
Беше празна, въпреки че в камината гореше огън и предпазният й екран беше спуснат. Около огъня бяха наредени канапета и столове в очакване на гости, желаещи да поговорят насаме или да се позабавляват по други начини. Мадлин внимателно затвори и заключи след себе си. Всички помещения от тази страна на коридора представляваха редица от салони и към стаята, в която беше влязла Херцогинята, имаше междинни врати.
Те бяха от леко дърво и се отваряха широко, за да свързват помещенията при по-големи вечерни събирания. Мадлин коленичи, сатенено-воалените й поли прошумоляха и тя много предпазливо повдигна резето.
Внимаваше да не бутне вратата. Въздухът я открехна дотолкова, че виждаше килима в другата стая, както и малък участък от тапетите на лалета и резбованата ламперия.
Херцогинята тъкмо казваше:
— Искането ви е необичайно.
— И професията ми е необичайна.
Това трябва да беше възрастният мъж. Гласът му предизвика у Мадлин отвращение; мазен, угоднически и навяващ мисълта за звуци, издавани от хиляда зрители на пийп-шоу. Не беше никак чудно, че Херцогинята беше взела за придружители лакея и племенницата.
— И преди вас съм си имала работа със спиритисти — продължи Херцогинята — макар вие очевидно да смятате обратното. Никой не ми е искал коса от покойника, за да осъществи контакт.
Маделин усети леко разочарование. Спиритизмът и общуването с мъртвите в момента бе последен крясък на модата сред благородничеството и богаташите, макар че допреди няколко години всички се плашеха от него, защото се смяташе за вид некромантия. Това напълно обясняваше странното поведение на мъжа.