Последният път
- Автор: Дамянов Мартин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният път». Краткое содержание книги:
Другата бе — аз бях прихванал болестта от майка ми.
Първата картина, която моментално изникна в ума ми — как тя стиска силно ръката ми, но не си спомням да е имала нокти, щях да усетя разликата. В онзи последен миг от разговора аз бях прекалено афектиран от случилото се и вероятно това бе причина, сцената с нагънатото листче да изникне малко по-късно в главата ми. Телефонният номер върху хартията бе написан с кръв и това ми прозвуча като смъртна присъда.
Може ли, запитах се, майка ми умишлено да ме бе заразила, за да е сигурна, че ще се обадя на онзи проклет телефон? Беше привлякла нарочно вниманието върху себе си, за да не забележат как точно гълтам листчето. Не бях сигурен, че някога ще открия отговора. Както и да е, аз нямах избор.
Седмица след като се обадих, дойдоха за мен. Аз бях готов. Дадоха ми фалшиви документи, които удостоверяваха, че съм квалифициран лекар от клиниката „Майка Тереза“ и трябваше да пътувам към научния конгрес на лекарите — интернисти в Америка, който се провеждаше ежегодно в Ню Йорк. Това изглежда бе достатъчно (явно тия момчета си разбираха от работата), защото след два дни прекрачих прага на болницата. Не бих искал да се ангажирам с впечатленията си оттам, нито пък да назова местоположението на болницата (е, това е ясно защо). По-важното според мен бе, че разбрах истината за болестта. И тя хич не ми хареса.
Излекуваха ме за по-малко от седмица, след което се включих в програмата, такава бе уговорката — дигат ти задника към живот и за благодарност ти им го подаряваш. Болницата, такава каквато я видях нямаше нищо общо с това, което аз или който и да е друг склонен да се разболява човек можеше да има предвид. Стара сграда на два етажа представляваше само надземната й част. Разположена в предградията на… (оопссс, за малко да го кажа) тя бе съставлявала кварталната поща на града, преди да я преместят в по-нова и модерна сграда в посока на центъра, което бе станало преди повече от шестнадесет години. Не блестеше с нищо, с което да заслужи нечие внимание, което пък може би съставляваше по-голямата част от достойнствата й.
Аз бях настанен на 1-П (първи подземен етаж), тъй като втори бе в ремонт, а трети в строеж. В надземните етажи се разполагаше офисът на фирмата за облекло „Модърн фешън“, която за седемте години от началото на своето съществуване надали бе произвела нещо повече от изпрани мъжки слипове (пералното помещение се намираше на 1-П, зад столовата). Не ме разбирайте погрешно, това бе болница в пълния смисъл на думата, само че лекуваше специфична по своята природа болест, неописвана досега в нито един медицински журнал. При това лекуващите лица бяха по същество физици, а не лекари, макар някои от тях да поразбирваха от мускулни инжекции и с това в общи линии се изчерпваха медицинските им познания.
— Надали ще си съставиш мнение по-лошо от това, което вече имаш за мен, Бил, ако те попитам един идиотски въпрос. — погледнах въпросително към дежурния по етаж в момент на психически подем. — Какво всъщност ни мори, Бил? Имам предвид естеството на онова, което ни кара да пеем като охърбавели богомолци, маршовата песен над река Лета…
Бил се усмихна с онова, което някой наричат опит да се прикрие справедливо заслужено снизхождение.
— Естеството ли? — той се почеса благоразумно зад тила — Ами установи се, (имай предвид някои умни глави) че болестта TH-Psi е резултат от действието на нещо, което физиците наричат излъчвател на патогенно биополе и се намира на повърхността на един от спътниците на Юпитер — Йо.
Нямах добро предчуствие за това, което ще стане, когато отидем на Йо, но не го казах на Бил.
— Лъчението бе открито най-напред — продължи образователната си лекция той — от Фред Къзън, любител — физик, година преди да се прояви болестта. Много малко след това — колкото да се затегнат охранителните мерки в психиатричните клиники — тук Бил се изкикоти, като преболедувал пушач — се установи, че то влияе на мозъка както хаванската пура на Уинстън Чърчил. Само дето пурите не предизвикват мозъчни и съдови разстройства.
— Ооо! — успях да измъкна единствено от пресъхналото си гърло.
— За един нормален — не се впечатли особено от възклицанието ми Бил — и здравомислещ човек, (все по-рядко явление на Земята) това означаваше и продължава да означава, че някой е поставил излъчвателят там, макар да не отговаря съществено на въпроса, защо астрономите не са забелязали нашествениците. Съществува становище, според което планетата е претърпяла своего рода гео-космическа трансформация, което е довело до появата на тези лъчения, но това в никакъв смисъл не обяснява съществото на процеса предизвикал тази трансформация, нито пък показва как да бъде овладян. Дейвид Маклитъл от отдела за научни проучвания към НАСА потроши сума ти здрави нерви върху този проблем, макар единственият резултат от старанието му да бяха дузина оскубани кичури коса и тонове надраскана с всевъзможни формули хартия… и изобретяването на меморатора, ако трябва да бъда съвсем точен, но това е друга тема на разговор. Това е.