Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Скъпа, нямам право да я арестувам само защото заплашва, че няма да демонстрира моделите на Леонардо. Мога да я задържа за упражняване на физическо насилие, но след един-два часа тя ще бъде на свобода.
— Но Пандора действително го изнудваше. Леонардо е вложил в тези модели всичко, което притежава. Ако ревюто не се състои, той ще бъде напълно разорен.
— Искрено съжалявам, но въпросът не е от компетентността на полицията. — Тя разсеяно прокара длан през косата си. — Слушай, тази жена беше вбесена, освен това бе дрогирана — личеше по очите й. Убедена съм, че ще се успокои и че ще промени решението си.
— Няма — намеси се Леонардо и се облегна на стола. — Чухте заканата й, че ще ме накара скъпо да си платя и съм сигурен, че ще я изпълни. Навярно сте разбрали, че с нея бяхме любовници, но напоследък отношенията ни се бяха поохладили. Пандора беше извън планетата няколко седмици и смятах, че това е краят на интимната ни връзка. Междувременно се запознах с Мейвис. — Той слепешката потърси ръката й и я стисна. — Тогава осъзнах, че между мен и Пандора всичко е свършено. Разговарях с нея и й съобщих за решението си. Или поне се опитах.
— След като Далас не може да ти помогне, остава само един изход. — Брадичката на Мейвис потрепери. — Трябва да се върнеш при Пандора. — Преди Леонардо да възрази, тя побърза да добави: — Няма да се срещаме, поне докато мине ревюто. След това ще решим какво да правим. Не бива да допускаш тя да разубеди спонсорите и да ти попречи да покажеш великолепните си модели.
— Нима мислиш, че мога отново да бъда с нея? Да я докосвам и да я любя, след като обичам теб?
— О, скъпи! — От очите й рукнаха сълзи. — О, Леонардо! Не говори за любовта си към мен. Обичам те прекалено много, за да допусна тя да съсипе кариерата ти. Напускам живота ти, за да те спася.
Втурна се навън, а Леонардо отчаяно се втренчи във вратата, сетне промълви:
— Впримчен съм здраво в капана. За да си отмъсти, онази мръсница може да ми отнеме всичко: жената, която обичам, работата… Идва ми да я убия, задето причини страдание на Мейвис. — Пое си дълбоко въздух и впери поглед в огромните си длани. — Понякога мъжете биват омагьосани от красотата на една жена и не осъзнават какво чудовище се крие под прекрасната външност.
— Сигурен ли си, че заплахите й ще повлияят на спонсорите? Та нали не биха вложили толкова големи суми, ако не вярваха в таланта ти?
— Пандора е един от топ моделите на нашата планета. Притежава власт и големи връзки. Достатъчно е да прошепне няколко думи на някого от корифеите в света на модата и с мен е свършено. — Той разсеяно вдигна ръка и докосна една невероятна рокля, изработена от тъкан, напомняща мрежа, и украсена със скъпоценни камъни. — Ако Пандора публично заяви, че моделите ми са посредствени, не ще осъществя заплануваните продажби. Вложил съм не само цялото си състояние, но и душата си в тези модели и в подготовката на ревюто. Пандора отлично знае как да постигне целта си и да ми отнеме всичко. И едва ли ще се задоволи само с това. — Той отчаяно отпусна ръка. — Мейвис все още не осъзнава истината. Не проумява, че Пандора ще ме държи в шах до края на живота ми или докато реши, че съм й омръзнал.
Когато Ив се прибра у дома, беше капнала от умора. Истеричните сълзи и обвиненията на Мейвис сякаш бяха изсмукали цялата й енергия. Беше настанила приятелката си в своя апартамент, където да утешава мъката си с огромни количества сладолед и със сантиментални видеофилми.
Изгаряйки от желание да забрави поне за миг разразилите се емоционални бури, както и света на модата, Ив се отправи към спалнята и се строполи по лице на леглото. Котаракът Галахад побърза да се настани до нея и замърка. Сетне я побутна няколко пъти с глава, но тъй като младата жена не реагира, той се примири и заспа. Когато след няколко часа Рурк влезе в спалнята, годеницата му лежеше в същата поза.
— Как прекара почивния си ден, скъпа?
— Мразя да пазарувам.
— Още не си свикнала.
— Притрябвало ми е да свиквам. — Обзета от любопитство, тя се претърколи по гръб и изпитателно го изгледа. — Но за теб е съвсем различно, нали? Изпитваш удоволствие да купуваш каквото и да било, дори най-дребния предмет.
— Абсолютно си права. — Рурк се излегна до нея и погали котарака, който беше побързал да се настани върху гърдите му. — Доставя ми почти същото удоволствие, както да притежавам различни неща. Ужасно е да си беден, лейтенант.
Последните му думи я накараха да се замисли, после реши, че в тях има голяма доза истина. Знаеше го от опит, тъй като с огромни усилия беше успяла да се изтръгне от бедността.