Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Все пак мисля, че днес се справих с най-неприятното задължение — промълви тя.
— Нима? — стреснато попита Рурк, очевидно разтревожен, че толкова бързо е избрала булчинската си рокля. — Знаеш ли; скъпа, въпросът не е толкова спешен, можеш да отидеш при друг моделиер…
— Всъщност с Леонардо постигнахме споразумение. — Младата жена впери поглед в мръсносиньото небе, което надничаше през прозореца на покрива, сетне се намръщи. — Мейвис е влюбена в него.
— Твоята приятелка е влюбчива натура. — Рурк притвори клепачи и продължи да гали котарака, като си мислеше, че няма да е зле вместо Галахад да помилва жената до себе си.
— Не, този път чувствата й са сериозни. — Ив дълбоко въздъхна. — Денят ми беше изпълнен с доста перипетии.
С усилие на волята той се застави да не мисли за трите важни предстоящи сделки, които от няколко дни обсебваха съзнанието му. Притисна се към годеницата си и промълви:
— Хайде, разкажи ми всичко.
— Ами… този Леонардо е много особен, просто не знам как да ти го опиша. Огромен е като гардероб, но е привлекателен по някакъв странен начин. Предполагам, че в жилите му тече кръвта на първите жители на нашия континент. Чертите на лицето му и цветът на кожата му са като на индианец, мускулите на ръцете му напомнят торпеда, а гласът му е мек като кадифе. Не съм експерт по висшата мода, но докато го наблюдавах как скицира моделите си, ми се стори, че е добър и талантлив дизайнер. Както и да е, стоях гола пред него…
— Гола ли? — прошепна Рурк, избута котарака и легна върху нея.
— Ами да, за да ми вземе мярка — подигравателно изрече младата жена.
— Продължавай, започва да ми става интересно.
— Дадено. Мейвис беше отишла да налее още чай…
— Колко съобразително от нейна страна.
— … когато в ателието нахлу някаква жена. Беше толкова побесняла, че чак пяна й течеше от устата. Въпреки това моментално забелязах невероятната й красота — бе висока и стройна като тръстика, с буйни червени къдрици, които се спускаха чак до кръста й, а лицето й… лицето й напомняше разцъфнала магнолия. Взе да крещи на Леонардо, а оня ми ти исполин се сви в ъгъла като подплашен заек, поради което тя се нахвърли върху мен. Наложи се да я цапардосам.
— Какво, нима я удари?
— Как иначе? В противен случай щеше да ми издере лицето с маникюра си. Ей богу, ноктите й бяха остри като ножове.
— Скъпа Ив! — Той я целуна по двете страни, после по трапчинката на брадичката й. — Питам се какво ли в теб кара хората да озверяват?
— Навярно им въздействам по особен начин. Та както ти разказвах, онази Пандора…
— Пандора ли? — Рурк вдигна глава и присви очи. — За прочутата манекенка ли говориш?
— Да, осведомиха ме, че била най-прочутият топ модел на нашата планета.
Той се усмихна, сетне избухна в толкова силен смях, че се наложи да се отпусне в леглото до Ив.
— Ударила си неповторимата Пандора по лицето, което струва билиони долари! Не ми казвай, че си я съборила на земята и е насинила драгоценния си задник?
— Точно така. — Внезапно Ив осъзна смисъла на думите му и остана смаяна от ревността, която неочаквано я жегна. — Познаваш ли я?
— Да речем.
— Моля да се уточниш.
Рурк развеселено повдигна вежда. Очевидно не беше неприятно изненадан от любопитството й. Ив седна в леглото и намръщено го изгледа. За пръв път, откакто я познаваше, той видя завист, изписана на лицето й.
— Ами… за кратко време бяхме… близки. Беше толкова отдавна, че напълно съм я забравил.
— Я не ме баламосвай!
— Но ако държиш, ще си припомня всички подробности.
— Има ли на света някоя изключително красива жена, с която да не си спал?
— Обещавам да ти представя пълен списък. И така, ти я повали на земята. Какво се случи после?
Ив, която вече съжаляваше, че не е ударила по-силно Пандора, продължи да разказва:
— Твоята красавица взе да пищи и да се вайка. В този момент се появи Мейвис и оная харпия се нахвърли върху нея. Беше незабравима картинка: двете са се хванали за косите, а Леонардо ги гледа и кърши ръце.
Рурк я привлече върху себе си.
— Не можеш да отречеш, че водиш безкрайно интересен, изпълнен с напрежение живот.
— Накрая Пандора се обърна към Леонардо и му постави ултиматум: да зареже Мейвис, в противен случай ще провали модното ревю, от което зависи бъдещето му. Очевидно той е вложил в това начинание и последния си долар, отгоре на всичко е взел и заем от онези хиени — лихварите. Ако Пандора провали ревюто, с него е свършено в преносен и в буквален смисъл.
— Подобна заплаха е типична за нея.
— Когато тя напусна ателието, Мейвис…
— Между другото, ти още ли беше гола?