Водопад в пустинята
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Водопад в пустинята». Краткое содержание книги:
Ала за Коди Джонсън този строеж е не по-малко важен, отколкото за нея. И проблемът не е само в професионалните им спорове. Между двамата непрекъснато прехвърчат искри и, макар никой от двамата да няма намерение да се обвързва, по-добре е да приемат този факт, за да не пречат личните им отношения на работата. Но ще успее ли всеки от тях да тръгне по пътя си, когато строежът завърши?
— Ами, вероятно. Грайферите на кецовете ми са по-големи. Нямате ли малко ум в главата? Как може да карате с изтъркани гуми? — Докато я питаше, обиколи колата да види грайферите на останалите. — И другите не са много по-добре.
— Казах, че ми трябват нови. — Абра отметна косата си. — Не ми е останало време да ги сменя.
— Намерете време.
Сега стоеше точно зад нея. Както бе клекнала, тя му хвърли един поглед през рамо.
— Дръпнете се.
— Когато работя с някой, който е толкова небрежен към себе си, започвам да се питам дали не е небрежен и към работата си.
— Аз не правя грешки в работата си. — Абра отново се зае със затягането на гайките. Той бе прав. И понеже това я смущаваше, не искаше да го признае на глас. — Проверете атестациите ми.
Изправи се и по-скоро се подразни, отколкото се изненада, когато Коуди я обърна към себе си. Нямаше нищо против той да е близо. Имаше против да го чувства близо. Би трябвало да се отдръпне. Предупреждението започна да мига като червена лампичка в съзнанието й, когато гърлото й пресъхна. Стояха един срещу друг и тя виждаше миниатюрните капчици пот по лицето и врата му, както виждаше, независимо дали искаше, или не, желанието в очите му.
— Не искам да споря с жена, която държи в ръка железен ключ за гуми. — Взе го от нея и го опря на бронята. Ръцете й се свиха в юмруци, но това бе от нерви, чисти нерви, и нямаше нищо общо с гнева.
— Днес следобед чакам инспектор.
— В два и половина. — Коуди хвана ръката й и я обърна да погледне часовника. — Имате малко време.
— Това не е мое време — възрази Абра. — Аз се движа по часовника на Торнуей.
— Съвестна сте. — Той погледна към изтърканата гума. — За повечето неща.
Бе притеснително и смущаващо да чувства как сърцето й се блъска в гърдите. Сякаш бягаше, помисли тя. Не искаше да си признае, че бягаше от първия момент, в който го погледна.
— Ако имате нещо за казване, кажете го. Аз си имам работа.
— В момента нищо не се сещам. — Ала Коуди продължаваше да държи ръката й. Палецът му леко докосна вътрешната страна на китката й, където пулсът й биеше силно и бързо. — А вие сещате ли се?
— Не. — Абра се опита да мине покрай него и се озова притисната към гърдите му. Никога не бе можела да играе добре шах, помисли тя тревожно. Никога не бе успявала да види отвъд това, което се случваше в момента, и да предвиди бъдещите последствия. Отне й по-големи усилия, отколкото би трябвало, да запази гласа си спокоен — Какъв ти е проблемът, Коуди?
— Не знам. — Той бе не по-малко заинтригуван от нея. — Има само един начин да разберем. — Свободната му ръка наведе главата й и я задържа. — Имаш ли нещо против? — Още докато говореше, устните му се наведоха към нейните.
Абра не бе сигурна какво я накара да се отдръпне в последния момент — или какво й даде възможност да се отдръпне. Тя опря ръка на гърдите му и здраво натисна, макар да усещаше топлия му дъх върху устните си.
— Да. — С изненада установи, че това бе лъжа. Не би имала нищо против. Всъщност, искаше да почувства устните му върху своите.
Деляха ги само сантиметри. Коуди неочаквано усети как в корема му се съсредоточи топлина. Бе нещо по-силно от любопитство, осъзна той и реши, че това никак не е приятно. Когато отстъпи назад, го стори най-вече заради самия себе си.
— Не трябваше да питам — заяви безгрижно. — Следващия път няма да питам.
Абра всеки момент щеше да започне да трепери. Потресена осъзна, че тялото й бе на път да я предаде и да започне да се тресе и тръпне. И отново не от гняв. Успя да се сдържи само с върховно усилие на волята. Наведе към спуканата гума.
— Върви си намери някой друг, с когото да си играеш, Коуди.
— Не мисля. — Той взе гумата от нея и я прибра в багажника. После, преди тя да бе успяла да се заеме лично с това, спусна крика и прибра и него.
Абра заобиколи и отиде до вратата си, като дишаше бавно и успокоително. Един камион с ремарке мина с грохот и въздушната вълна я удари. Тя се напрегна срещу нея, както и срещу него. Дланите й бяха влажни. Внимателно ги изтри в джинсите си, преди да седне в кабината и да завърти ключа.
— Не ми приличаш на мъж, който продължава да чука на вратата, ако никой не отваря.
— Права си. — Абра потегли и Коуди се облегна назад. — След малко просто я отварям сам. — Усмихна й се приятелски и пусна радиото.
Инспекторът бе дошъл по-рано. Абра изруга наум, но не можеше да направи нищо друго, защото електрическата инсталация издържа проверката. Мина през сградата, която вече придобиваше форма, и се качи на втория и третия етаж да види изолацията и първите доставени вътрешни панели. Всичко вървеше като по часовник и би трябвало да е доволна.