Водопад в пустинята
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Водопад в пустинята». Краткое содержание книги:
Ала за Коди Джонсън този строеж е не по-малко важен, отколкото за нея. И проблемът не е само в професионалните им спорове. Между двамата непрекъснато прехвърчат искри и, макар никой от двамата да няма намерение да се обвързва, по-добре е да приемат този факт, за да не пречат личните им отношения на работата. Но ще успее ли всеки от тях да тръгне по пътя си, когато строежът завърши?
— Хубава кола — отбеляза той, когато камионетката потрепери и спря на един светофар.
— Има нужда от регулировка. — Тя изключи от скорост — Не съм стигнала до това.
Коуди гледаше ръката й, докато Абра превключваше на първа и ускоряваше. Дълга и слаба ръка, подхождаше на ялото й. Ноктите й бяха къси и, за разлика от ръката на таблото, без лак. Никакви бижута. Можеше да си представи как тази ръка сервира чай в нежни чаши, както можеше да си я представи и как сменя свещите на колата.
— И, как бихте се справили вие с Тим?
— Моля? — Той се бе отнесъл в кротката фантазия как тези тесни и умели ръце галят гърба му.
— Тим — повтори тя, даде газ и пое на юг от Финикс. — Как бихте се справили с него?
В момента повече го интересуваше как би се справил с нея.
— Доколкото разбирам, вие двамата не винаги имате еднакви виждания за нещата.
— Наблюдателен сте, Джонсън.
— Саркастична сте, Червенокоске. — Не поиска разрешение да пуши, просто смъкна прозореца с два сантиметра и започна да рови из джобовете си за кибрит. — Лично аз нямам нищо против, но когато си имате работа с Торнуей, ще откриете, че олиото върши по-добра работа от оцета.
Това бе вярно, абсолютно вярно. Дразнеше я, че се бе поставила в положение да трябва да й го напомнят.
— Той не разбира от сарказъм. — Абра включи запалката в колата.
— Девет от всеки десет пъти сигурно не го разбира. — Той допря върха на цигарата си до запалката. — Ала на десетия път може да имате неприятности. Още преди да ми го кажете, знам, че нямате нищо против малко неприятности.
Тя неволно се усмихна и не възрази, когато той изключи радиото.
— Нали знаете тези коне, парадните коне, които носят капаци, за да следват пътя и да не се разсейват от тълпата?
— Да, и вече съм разбрал, че Торнуей носи капаци, за да следва пътя към печалбата и да не се разсейва. Ако искате по-добри работни условия за хората, по-висококачествени материали, каквото и да било, ще трябва да се научите да бъдете по-хитра.
Абра отново размърда бързо и неспокойно рамене.
— Не мога.
— Разбира се, че можете. Вие сте по-умна от Торнуей, Червенокоске, така че трябва да можете да го надхитрите.
— Направо ме влудява. Когато си помисля за… — Тя отново сви рамене, но този път в движението й имаше печал. — Просто ме влудява. А когато полудея, всичко, което ми е на ума, ми е на устата.
— Това вече сам го бе разбрал.
— Просто трябва да използвате най-малкия общ знаменател. При Торнуей това е печалбата. Ако искате хората да имат един час обедна почивка в най-голямата жега, няма да му казвате, че това е за тяхно добро. Ще му кажете, че така ще получите по-висока производителност и следователно по-високи печалби.
Абра за минутка се намръщи, после въздъхна дълбоко:
— Предполагам, че трябва да ви благодаря, задето го склонихте за това.
— Добре. Какво ще кажете да вечеряме заедно?
Тя му хвърли един бърз поглед.
— Не.
— Защо не?
— Защото имате хубаво лице. — Коуди се засмя и Абра го възнагради с най-кратката възможна усмивка. — Не вярвам на мъже с хубави лица.
— И вие имате хубаво лице, ала аз не ви обвинявам заради него.
Усмивката й за миг стана по-широка, но тя продължи да гледа право напред към пътя.
— Това е разликата между вас и мен, Джонсън.
— Ако отидем на вечеря, ще намерим и други.
Бе изкушаващо. А не би трябвало да бъде.
— Защо ни трябва да намираме други?
— Да минава времето. Защо да не… — Млъкна, когато колата кривна. Абра изруга, с мъка излезе от пътя и спря.
— Спуках гума — обясни с отвращение. — Противна гума, а без това вече закъснявам. — Изскочи от колата и се запъти назад към багажника, като псуваше с възхитително познание на материала. Докато той отиде при нея, тя вече бе измъкнала резервната гума.
— И тази не изглежда в много по-добро състояние — отбеляза Коуди, докато оглеждаше грайфера.
— Всичките трябва да ги сменя, но тази ще трябва да поработи още малко. — Извади крика и го пъхна под бронята.
На върха на езика му бе да предложи той да смени гумата, ала си спомни колко му бе приятно да я наблюдава и работи. Затова пъхна палци в джобовете си и се отдалечи, за да не й пречи.
— Там, откъдето идвам, инженерите печелят добре. Не сте ли се замисляли за нова кола?
— И тази върши работа. — Тя отвъртя гайките, сръчно свали спуканата гума и постави на нейно място резервната. Вятърът от една преминаваща кола развя косата й.
— Галош съобщи Коуди, като огледа спуканата гума.
— Вероятно.