Водопад в пустинята
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Водопад в пустинята». Краткое содержание книги:
Ала за Коди Джонсън този строеж е не по-малко важен, отколкото за нея. И проблемът не е само в професионалните им спорове. Между двамата непрекъснато прехвърчат искри и, макар никой от двамата да няма намерение да се обвързва, по-добре е да приемат този факт, за да не пречат личните им отношения на работата. Но ще успее ли всеки от тях да тръгне по пътя си, когато строежът завърши?
Тъмнокосият мъж се поколеба за миг, после отсече:
— Родригес.
— Добре, Родригес, почини си и иди да си сипеш малко мода на главата. — Обърна се, сякаш не се и съмняваше, че веднага ще изпълни нарежданията й. — А ти?
Другият мъж бе червендалест, кръглолик и се подсмихваше.
— Суагърт.
— Хубаво, Суагърт, връщай се на работа. И на твое място бих се отнасяла с малко по-голямо уважение към ръцете на партньора си. Освен ако не искаш да броиш собствените си пръсти.
Родригес изсумтя, ала направи каквото му бе казано и се запъти към варелите с вода. Доволна, Абра направи знак на бригадира и му поръча няколко дни да държи двамата по-далеч един от друг.
Почти бе забравила за Коуди, когато се обърна и го видя. Той още стоеше до теодолита, ала не гледаше през него. Бе застанал разкрачен, опрял ръце на кръста си, и я наблюдаваше. Когато тя не тръгна към него, той тръгна към нея.
— Винаги ли се пъхате между шамарите?
— Когато се налага.
Коуди смъкна тъмните си очила да я огледа, после отново ги вдигна.
— Не си ли го отнасяте понякога?
Не можеше да каже защо й стана смешно, но успя да се сдържи.
— Още не ми се е случвало.
— Добре. Може би за пръв път ще е от мен.
— Можете да опитате, ала по-добре се съсредоточете върху този проект. Ще бъде по-полезно.
Той се усмихна.
— Аз мога да се съсредоточавам върху повече от едно нещо. А вие?
Вместо да отговори, Абра извади една носна кърпа и изтри врата си.
— Знаете ли, Джонсън, вашият колега изглеждаше разумен човек.
— Нейтън наистина е разумен. — Преди да бе успяла да го спре, Коуди взе от нея кърпата и попи потта от слепоочията й. — Той ви смяташе за перфекционист.
— А какъв сте вие? — Тя едва се сдържа да не грабне кърпата от него. В докосването му имаше нещо успокояващо, малко прекалено успокояващо.
— Ще трябва сама да прецените. — Коуди погледна отново към строежа. Основата бе здрава, ъглите чисти, но това бе само началото. — Известно време ще трябва да работим заедно.
Абра също погледна към строежа.
— Мога да го понеса, ако и вие можете. — Сега вече наистина си взе кърпата и я пъхна небрежно в задния си джоб.
— Абра… — Той произнесе името й, сякаш опитваше вкуса му. — Чакам го с нетърпение. — Тя неволно отскочи, когато я докосна по бузата, и Коуди, доволен от реакцията й, се ухили: — Ще се видим.
Нахалник, помисли тя отново и се запъти през камънака, като се мъчеше да не забелязва паренето на кожата си.
ВТОРА ГЛАВА
Ако имаше едно нещо, което не й трябваше, мислеше Абра няколко дни по-късно, то бе да я откъснат от работата й и да я повикат на заседание. По основната сграда работеха механици, по здравния клуб заварчици, а между Родригес и Суагърт тлееше вражда. Не че всичките тези неща не можеха да се оправят без нея, просто с нея щяха да се оправят по-добре. А тя си клатеше краката в кабинета на Тим и го чакаше да се появи.
Нямаше нужда да й казват колко е напрегнат графикът. По дяволите, знаеше какво трябва да направи, за да се изпълни договора в срок. Знаеше всичко за сроковете.
Всеки неин буден момент бе посветен на тази работа. Прекарваше всеки ден, потейки се на строежа с работниците и инспекторите, разправяше се с всякакви дреболии като например доставката на нитове. Вечер или падаше в леглото по залез слънце, или работеше до три на чертожната дъска, подхранвана от кафе и амбиции. Този строеж бе неин, повече неин, отколкото някога щеше да бъде на Тим Торнуей, бе се превърнал в нещо лично, по начин, който никога не можеше да си обясни. Той бе дълг към човека, който бе имал достатъчно вяра в нея, за да я подтикне да опита да получи нещо по-добро от второкачественото. По някакъв начин това бе последната работа, която изпълняваше за Томас Торнуей и искаше да я свърши безупречно.
Не й помагаше да има архитект, настояващ за материали, които неизбежно биха увеличили цената и биха предизвикали забавяне. Въпреки него, въпреки мраморните му умивалници и огромни вани, тя щеше да се справи. Стига да не я дърпаха непрекъснато в кабинета за безкрайни съвещания.
Непрекъснато крачеше отново и отново до прозореца и обратно. Това бе пилеене на време, а малко неща я дразнеха повече от пилеенето на каквото и да било. Ако нямаше нещо конкретно, за което искаше да говори с Тим, щеше да намери начин да се измъкне от това съвещание. Проблемът с Тим, помисли Абра с безрадостна усмивка, бе че той не бе достатъчно умен, за да разбира кога го лъжат. В случая тя самата искаше да го излъже, затова и бе дошла. Ала погледна часовника си и реши, че няма още дълго да си губи времето.