Убийството на 83-та улица

До момента на излизането на „Газет“ в четвъртък, първи юни, датата на последната изрезка, полицията не беше стигнала доникъде. Дори не съобщаваше, че е повикала някого за разпит, да не говорим за някакви заподозрени лица. Споменаваше се единствено, че се води усилено разследване, което вероятно беше истина, защото полицаите не обичат водачи, които бягат от мястото на катастрофата и разследват случая, докато не стане абсолютно безнадежден, а и дори тогава не го забравят.

Не намерих нищо ново нищо за Елинър Деново, като се изключи това, че е била вицепрезидент на „Реймънд Торн Продакшънс“. Мис Ейми Деново беше дала интервю, но не беше казала много. Реймънд Торн беше казал, че мисис Деново има ценен принос към телевизията като изкуство и смъртта й представлява голяма загуба не само за неговата компания, но и за цялата телевизионна индустрия и следователно за страната. Според мен трябваше да реши дали телевизията е изкуство или индустрия.

Оставих папката на бюрото на Лон, почаках да свърши разговора си и казах:

— Хиляди благодарности. Чудех се за едно нещо. Последната бележка е от първи юни. Знаеш ли дали оттогава има нещо ново?

Той вдигна слушалката, този път на зеления телефон, натисна едно копче, каза няколко думи и зачака. В това време звънна другият телефон, но Лон натисна копчето да отложи разговора. След две-три минути каза по зеления телефон: „Да, добре.“ След още две минути постави слушалката и се обърна към мен:

— Явно случаят е приключен. Последното, което знаем отпреди повече от месец, е, че може да го отпишем. Само един човек се занимава с това. Сега, разбира се, след като Ниро Улф си пъха носа в тази работа, тя далеч не е приключила. Значи става дума за убийство. Не се надявам да ми кажеш името на убиеца, дори поверително, но искам да ми обещаеш достатъчно материал за едно каре на първа страница.