Убийството на 83-та улица

Влязох в сградата на вестник „Газет“ и се качих с асансьора на дванайсетия етаж. За да разгледам папката с изрезките, бих могъл да отида направо в документацията, но може би Лон Коен знаеше някаква последна новина, която не бе намерила място във вестника. Когато влязох в стаята му, през две врати от кабинета на издателя, той говореше по един от трите телефона на бюрото, а аз седнах на единствения друг стол и зачаках. Щом свърши разговора, Лон се обърна към мен и ме попита:

— След случилото се в четвъртък вечер, как се добра дотук? Сигурно пеш? Едва ли са ти останали пари за такси.

Отговорих му както подобава. Когато ми се стори, че сме квит с обидните забележки, се извиних, че безпокоя заместник-главния редактор за разни дреболии, искам само да науча подробностите за една катастрофа с неизвестен шофьор в края на май, в която е загинала жена на име Елинър Деново и дали би позвънил в документацията да им каже да ми помогнат. Той вдигна телефона и направи каквото знаеше, че се надявах да направи — нареди някой да му донесе папката. Когато един младеж влезе с нея след не повече от шест минути, той говореше по другия телефон и от любезност дръпнах стола си на около трийсет сантиметра назад. Младежът остави папката на бюрото, аз се пресегнах и я взех.

Вътре имаше само седем неща — четири изрезки и три машинописни текста. Случаят не беше стигнал до първа страница, но беше отразен на трета в съботния брой от двайсет и седми май. Веднага забелязах, че няма нейна снимка. Дори „Газет“ не беше намерил снимка. Прегледах всичко. Мисис Елинър Деново (значи се е представяла като „мисис“) оставила колата си в гаража, където я държала — на Второ авеню близо до Осемдесет и трета улица — в петък вечер след полунощ и казала на пазача, че ще й потрябва пак към обяд на другия ден. Три минути по-късно, като пресичала Осемдесет и трета улица, вероятно на път към апартамента си на Осемдесет и втора, една кола я ударила, отхвърлила я напред и я прегазила с двете си колела. Само четирима видели случилото се — един минувач, който се движел по тротоара, на около трийсетина метра от местопроизшествието; мъж и жена на другия тротоар, които вървели на запад в посоката на движение на колата и се намирали на горе-долу същото разстояние; и шофьорът на едно такси, който тъкмо завивал от Второ авеню по Осемдесет и трета улица. Всички потвърдили, че колата я ударила, без дори да намали скоростта, но не били единодушни за нищо друго. Таксито смятало, че водачът бил сам в колата и бил жена. Минувачът твърдял, че в колата имало само един мъж. Според мъжа и жената, отпред седели двама мъже. Според шофьора на таксито, колата била Додж Коронет, но не бил сигурен. На минувача му се сторило, че е шевролет. Мъжът и жената не знаели. Двама твърдели, че колата била тъмнозелена, един казал, че е тъмносиня, а според другия била черна. Толкова за очевидците. Всъщност оказало се, че е тъмносив форд. Бил откраднат. Собственичката, мисис Дейвид А. Ърнст от Скарсдейл, отишла в петък вечерта към десет часа на Западна единайсета улица, където я била паркирала и не я намерила. Едно ченге я открило в събота следобед, паркирана на Източна сто двайсет и трета улица, а в понеделник полицейската лаборатория установила със сигурност, че това е колата, блъснала Елинър Деново.