![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— Сушилна барака? — имах някакъв бегъл спомен за нещо такова в близост до закусвалнята и предполагам, че може да е била сушилната барака на фабриката Уоръмбо, но тя вече отдавна трябваше да е изчезнала. Ако килерът имаше прозорец, той би гледал към тухлен двор и магазин за връхни дрехи, наречен „Твоят мейнски уют“. Аз самият си бях купил хубаво дебело яке Норт фейс от там малко след Коледа, и то на съвсем прилична цена.
— Остави сега сушилнята, просто запомни каквото ти казах. Сега се завърти, точно така, и направи две-три крачки напред. Малки крачки. Бебешки крачки. Все едно се опитваш да намериш най-горното стъпало на стълбата в пълен мрак — съвсем внимателно.
Направих каквото ми каза и през цялото време се чувствах като най-големия идиот в света. Една крачка… присвивам глава, за да не ударя тавана… втора крачка… сега леко прикляквам. След още няколко крачки щеше да се наложи да коленича, но нямах никакво намерение да стигам до там, без значение дали това влиза последното желание на един умиращ човек.
— Ал, това е пълна глупост. Освен ако не искаш да ти донеса кутия плодов коктейл или от тия опаковки желе, не виждам какво друго бих могъл да направя т…
Тъкмо тогава кракът ми пропадна надолу. Точно както, когато слизаш по стълби. Само дето кракът ми си стоеше здраво стъпил на сивия линолеум. Ясно го виждах.
— Ето на — каза Ал и поне за момента гласът му не беше прегракнал, думите звучаха меко и в тях се долавяше удовлетворение. — Откри го, приятел.
Но какво точно бях открил? Какво точно усещах? Най-правдоподобният отговор, който ми хрумна, беше самовнушение. Понеже, каквото и да усещах, съвсем ясно виждах крака си на пода. Само дето…
Нали знаете как в ярък слънчев ден, ако затвориш очи, можеш да видиш остатъчния образ на това, което си гледал? Същото се случваше и сега. Докато гледах крака си, го виждах на пода, но когато премигнах — милисекунда преди или след като затворих очи, не бях сигурен кое от двете — видях крака си на стъпало. И светлината не беше слабата светлина на шестдесетватова крушка. Беше ярка дневна светлина.
Замръзнах.
— Продължавай — подкани ме Ал. — Нищо лошо няма да ти се случи, приятел. Давай напред — той се изкашля и допълни някак отчаяно с прегракнал глас: — За мен е важно да го направиш.
И аз продължих.
Бог да ми е на помощ, продължих.
Глава 2
1
Направих още крачка напред и попаднах на поредното стъпало надолу. На вид все още бях стъпил на пода в килера на Ал, но вече можех да се изправя без главата ми да опира в тавана. Което, разбира се, беше невъзможно. Стомахът ми болезнено се сви в отговор на смесените сигнали, които подаваха сетивата ми, и усещах как сандвичът с яйчена салата и парчето ябълков пай, които бях изял на обяд, се канят да ме освободят от присъствието си.
Зад гърба ми Ал се обади — звучеше сякаш стои на петнадесетина метра от мен, а не на метър и половина, както си беше.
— Затвори очи, приятел, така ще ти е по-лесно.
Когато го направих, обърканите ми възприятия веднага се усмириха. Беше като да върнеш очите си в нормално състояние, след като си ги бил кръстосал. Или, не, по-точно би било да са каже, беше като да си сложиш специалните очила за гледане на триизмерни филми. Преместих десния си крак напред и слязох още едно стъпало надолу. Наистина слизах по стълба — докато очите ми бяха затворени, тялото ми не се бунтуваше срещу тази информация.
— След още две отвори очи — пак се обади Ал и този път звучеше още по-далеч. Сякаш се беше оттеглил чак в другия край на закусвалнята, а не стоеше до вратата на килера.
Слязох на следващото стъпало с левия си крак. Още веднъж с десния и изведнъж в главата ми нещо изпука. Точно както се случва, когато си в самолет и налягането рязко се промени. Тъмнината зад затворените ми клепачи почервеня и усетих топлина върху кожата си. Беше топлината на слънчеви лъчи. Нямаше никакво съмнение по въпроса. А слабата миризма на сяра се беше усилила от едва доловима до подчертано неприятна. В това също не можеше да има съмнение.