Издирваният

8

Джак Ричър не притежаваше теоретични познания по право, но като повечето ченгета беше научил доста неща за закона — главно за практическото му приложение, уловките му и начините да се заобиколи.

Освен това познаваше областите, в които законът мълчеше.

Никой например не можеше да задължи хората, които качват стопаджии, да говорят истината. Такъв закон нямаше.

От практиката знаеше, че безобидните лъжи и фантазии често се оказват неустоими. Според него това беше основната причина шофьорите изобщо да спират. Той беше пътувал с канцеларски плъхове, които се представяха за мениджъри; с мениджъри, които се представяха за предприемачи; с предприемачи, които се хвалеха със смайващи успехи; с дребни служители, които твърдяха, че са собственици на компанията; с медицински сестри, представящи се за лекари, и с лекари, които обявяваха, че са хирурзи. Хората обичаха да разперват криле, поне лекичко. Обичаха да се превъплъщават в друг живот, макар и за час-два, да го вкусват, да се наслаждават на блясъка му, да изпробват фантазиите си.

От подобно нещо никой не можеше да пострада.

Всичко беше част от забавлението.

Но лъжите на Алън Кинг звучаха различно.

В това, което казваше, нямаше дори троха грандоманщина. Този човек не искаше да се представи за по-велик, по-добър, по-умен или по-секси. Просто сипеше купища глупави и тривиални технически лъжи без никаква причина.

Например за сините дънкови ризи. Те не носеха нищо корпоративно. Не бяха добре скроени и безупречно изгладени дрехи с логото на компанията, избродирано над джобчетата. Не бяха носени преди, не бяха нито прани, нито гладени. Бяха боклуци от евтин магазин, свалени от рафта и направо облечени. Ричър ги познаваше много добре по простата причина, че често си купуваше такива.

Друг пример: Кинг обяви, че не са спирали цели три часа, но стрелката за горивото показваше три четвърти пълен резервоар. Което по най-прости изчисления означаваше, че шевито може да се движи с един резервоар в продължение на дванайсет часа. Или — при средната скорост по магистралите — да измине близо хиляда и шестстотин километра. Което, разбира се, беше невъзможно.

Трети пример: бутилката минерална вода, която Кинг му подаде, за да преглътне аспирина на Карън Делфуенсо, беше все още студена. Което също беше абсурдно след три часа престой в затопленото купе.

Лъжи.

Четвърти пример: Кинг заяви, че живее някъде на територията на Небраска, но след това добави, че в същото населено място живеят още милион и половина души. Това също беше невъзможно. Цялото население на Небраска не беше много повече от милион и половина. Около четиристотин хиляди обитаваха Омаха, други двеста и петдесет живееха в Линкълн. Градовете с население над един милион в страната бяха девет. Осем от тях бяха много по-големи или доста по-малки от милион и половина. На това число донякъде отговаряше единствено Филаделфия.

Дали пък тези хора всъщност не бяха от Филаделфия? Или Кинг бе включил и предградията? Но в такъв случай Филаделфия щеше да се окаже прекалено голяма, а останалите средно заселени места да се изкачат нагоре в класацията и да се превърнат във възможности. Такива като Калъмбъс например. Или Лас Вегас, или Милуоки, или Сан Антонио.