Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
тройки се бяха подпрели по стените, извиваха тела и се докосваха.
Зи се отправи директно към ВИП салона. Тълпата от хора му правеше
път — разделяше се като кадифени завеси пред него. Сетивата им бяха
притъпени от алкохола и наркотиците, но в прегрените тела бе останал
достатъчно инстинкт за самосъхранение, за да видят в него ковчега, който
ги очакваше.
В края на коридора ниско остриган мъж от охраната го пропусна в
най-добрата част на клуба. Тук, в относителна тишина и спокойствие, достатъчно далеч една от друга, бяха подредени двайсет маси. Лампите
осветяваха единствено черната им мраморна повърхност, останалото
тънеше в мрак. Сепарето, което братята заемаха, бе точно до пожарния
изход. Зи не се изненада да види там Вишъс и Бъч с чаши пред тях.
Мартинито на Фюри бе на масата, но от него нямаше и следа.
Двамата не се зарадваха да го видят. Не… по-скоро изглеждаха
примирени с присъствието му — така, както човек се примирява с
неизбежното.
— Къде е той? — попита Зи и кимна към чашата с мартини на
близнака си.
— Купува си червен дим отзад — отговори Бъч. — Свършили са му
запасите.
Зи седна отляво и се облегна назад, за да избегне кръга светлина, който падаше върху лъскавата повърхност на масата. Огледа се и видя
само непознати лица, които не означаваха нищо за него. Тази част на
клуба, запазена за ВИП гостите, се посещаваше само от редовни клиенти
и никой от паралиите тук не общуваше извън кръга на собствената си
затворена групичка. Всъщност за целия клуб важеше правилото «никакви
въпроси, никакви отговори», което бе една от причините братството да
идва тук. Въпреки че собственикът на «Зироу Сам» бе вампир, те не
трябваше да издават кои са.
През последния един век Братството на черния кинжал пазеше в тайна
своето съществуване дори от представителите на собствената си раса.
Носеха се слухове, разбира се, и цивилните знаеха имената на някои от
тях. Но на това не се даваше гласност. Началото на тази тайнственост бе
сложено преди около век, когато бе започнал упадъкът на вампирската
раса и липсата на доверие се бе превърнала в основен проблем. Сега обаче
имаше и друга причина. Лесърите измъчваха цивилни, за да изтръгнат от
тях информация за братството, така че бе задължително да крият
самоличността си.
Като резултат малкото вампири, които работеха в клуба, не бяха
сигурни дали огромните мъжаги в кожени дрехи, които пиеха питиетата
си отзад и оставяха щедри бакшиши, са членове на братството или не. И
за щастие ако не видът на братята, то поне наложените правила
предотвратяваха задаването на въпроси.
Зейдист се размърда нетърпеливо. Мразеше този клуб, наистина. Не
обичаше да има толкова много тела близо до неговото. Мразеше шума. И
миризмите.
До масата им се приближиха три жени, които бъбреха неспирно. И
трите бяха на работа тази вечер, а онова, което предлагаха, не се
сервираше в чаши. Бяха типичните проститутки от висока класа.
Удължени коси, силиконови гърди, лицата им — плод на пластичната
хирургия, а дрехите — излезли направо от скъпите модни бутици. Имаше
много като тях в клуба и особено в онази негова част, отредена за ВИП
клиентите. Преподобният, който притежаваше и управляваше «Зироу
Сам», вярваше, че разнообразието в предлагането е рецептата за успех в
бизнеса, затова осигуряваше не само алкохол и наркотици, но и тела.
Също така отпускаше пари назаем, имаше екип от букмейкъри и се
занимаваше Бог знае още с какво в офиса си в задната част на сградата.
Предлагаше всякакъв вид услуги на клиентелата си, състояща се предимно
от представители на човешката раса. Усмихвайки се и разговаряйки
помежду си, трите проститутки всъщност им се предлагаха с надеждата да
бъдат избрани. Обаче нито една от тях не бе онова, което търсеше Зи.
Малко вероятно бе да бъдат наети и от Ви и Бъч. След две минути те се
насочиха към следващото сепаре.
Зи изпитваше дяволски глад, но бе особено придирчив, когато
ставаше въпрос за хранене.
— Хей, татенца — каза женски глас. — Някой от вас има ли нужда от
компания?
Той вдигна поглед. Жената имаше твърдо лице в тон със стегнатото й
тяло. Бе облечена в черни кожени дрехи. Косата й бе късо подстригана.
Перфектно.
Зи постави ръката си в кръга светлина, падащ върху масата, вдигна
два пръста, после почука два пъти по мраморната повърхност с