Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— „Келвин Клайн“. Навява ли ти щастливи спомени?
— Да. Някои други парфюми също. Има и неприятни.
Магията се разсея.
— На леглото ли предпочиташ да седнеш или на стола? — попита той.
— На стола.
Той я изчака да седне, после седна на леглото и се облегна на стената. Движенията му бяха като на атлет.
— Успял си да запазиш форма.
— Животът в единична килия помага за това, ако съзнанието ти е достатъчно дисциплинирано. Всеки ден правя хиляди лицеви опори и коремни преси. — Погледът му се плъзна по тялото й. — И ти поддържаш добра форма.
— Опитвам се.
— Васкес. От Пуерто Рико ли си?
— Да… Баща ми бил от Аресибо.
— Там е най-големият радиотелескоп в света. Но акцентът ти е гватемалски.
— Израснах там. — „Той контролира разговора“ — помисли Доминик. — Бил си в Централна Америка, така ли?
— Бил съм на много места. Израснала си в Гватемала. И как се озова в тази велика страна на неограничените възможности?
— Родителите ми починаха, когато бях малка. Изпратиха ме да живея при един братовчед във Флорида. Хайде по-добре да поговорим за теб.
— Каза „баща ми“. Кой е човекът, когото смяташ за истинския си баща?
— Изидор Акслър. Той и съпругата му ме осиновиха. Из и Едит Акслър са чудесни хора. Хидробиолози. Работят на станция на СПАН на остров Санибел.
— СПАН?
— Система за подводно акустично наблюдение — глобална мрежа от микрофони под водата. Флотата е използвала СПАН по време на Студената война, за да засича неприятелски подводници. После биолозите са взели контрола над системата и я използват, за да слушат живота в моретата и океаните.
Проницателните му очи я пронизваха.
— Защо си напуснала братовчед си? Сигурно ти се е случило нещо лошо, за да отидеш в сиропиталище.
„Той е по-лош и от Фолета“ — помисли Доминик и каза:
— Виж, дошла съм да говорим за теб.
— Да. Но вероятно и аз съм имал трудно детство и твоята история може да ми помогне.
— Съмнявам се. Всичко завърши добре. Семейство Акслър ми върнаха детството и…
— Но не и непорочността ти.
Доминик усети, че се изчервява.
— Добре, след като установихме, че си схватлив, да видим дали можеш да съсредоточиш високия си коефициент на интелигентност върху себе си.
— За да можеш да ми помогнеш?
— За да си помогнем един на друг.
— Още не си прочела досието ми, нали?
— Не.
— Знаеш ли защо доктор Фолета те определи да се грижиш за мен?
— Кажи ми.
Мик се вторачи в ръцете си, после каза:
— Има едно изследване на Розенхан. Чела ли си го?
— Не.
— Би ли го прочела, преди да се срещнем отново? Сигурен съм, че доктор Фолета има екземпляр, пъхнат някъде в боклуците, които нарича каталог.
— Щом е важно за теб, ще го прочета. — Доминик се усмихна.
— Благодаря. — Той се наведе напред. — Харесваш ми, Доминик. Знаеш ли защо те харесвам?
— Не.
— Защото начинът ти на мислене още не е шаблонен. Още не си покварена от системата. А това е важно за мен, защото наистина искам да ти се доверя, но не мога да го направя, поне не в тази стая, след като Фолета ни наблюдава. Мисля, че ще можеш да се отъждествиш с някои от премеждията, които съм преживял. Точно затова искам да ти кажа много неща. Мислиш ли, че следващия път ще можем да разговаряме насаме? Може би долу, на двора?
— Ще питам доктор Фолета.
— Напомни му за правилата в клиниката. Поискай и дневника на баща ми. Щом ще си мой терапевт, е много важно да го прочетеш. Ще го направиш ли?
— Разбира се.
— Благодаря. А би ли го прочела бързо, в събота и неделя? Неприятно ми е, че ти давам домашно, след като днес е първият ти ден тук, но е много важно да го прочетеш веднага.
Вратата се отвори и в стаята влезе медицинската сестра. Пазачът чакаше на входа.
— Време е за лекарството ти, Гейбриъл — каза сестрата и му даде картонена чаша вода и бяло хапче.
— Трябва да тръгвам, Мик. Ще направя всичко възможно да прочета домашното си до понеделник — каза Доминик, стана и тръгна към вратата.
Мик се бе вторачил в хапчето.
— Роднините ти от майчина страна са гватемалски индианци — киче, едното от племената на маите, нали? — неочаквано попита той.
— Маи? Не знам. — „Той знае, че лъжеш“ — помисли тя. — Е, възможно е. Родителите ми починаха, когато бях малка, и…