Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
— Млъкни, Жералд! — възмути се Мишел. — Аз ще ви задавам въпроси. Аз съм учителката.
— Не, аз! — възрази Одет.
— Защо?
— Защото искам.
Но четирите деца се развикаха:
— Стига вече! Сами ще си въведем ред! Мишел е учителката. После пък ще бъдеш ти. Мишел, задавай ни въпроси.
— Първо си ти, Жералд — каза Мишел. — Кой е защитил Галия от римляните?
— Цезар — отговори Жералд.
— Отлично — каза кралицата на феите, която се оказа зад тях.
— Сега е твой ред, Елиан — продължи Мишел. — Кой е бащата на Луи XIII?
— Луи XII.
— Точно така — заяви кралицата на феите.
В този момент в стаята влезе господин Точенудар.
— Задайте му един въпрос — предложи кралицата.
Но господин Точенудар извади от джоба една топка и я тури пред краката си.
— А, не! — запротестираха децата, закривайки уплашено очи с ръце.
— Защо? — попита кралицата. — Оставете го да прави каквото иска, той е мой гостенин.
— Но не и наш — каза Мишел.
Тя взе топката и отказа да я върне.
— Задайте ми тогава един въпрос — каза примирено господин Точенудар.
Мишел дълго мисли. Най-сетне го попита:
— Коя е столицата на Великобритания?
— Единбург — отвърна господин Точенудар.
— Много добре — заключи кралицата на феите.
Когато един час по-късно децата казаха на сбогуване „Приятни желания“ на кралицата, Мишел я попита:
— А къде, ваше величество, ще ни посъветва да отидем да спим сега?
— Където искате — отговори кралицата.
Щом излязоха от двореца, Мишел каза на приятелите си:
— Нямам вече хиляди желания, а само едно.
— И аз! — обади се Елиан.
— И аз! — заяви Одет.
— И ние също! — извикаха в един глас Жералд и Оливие.
— Единственото ми желание е да се върна у дома — каза Мишел.
— А пък аз у нас — каза Елиан.
— И аз у нас! — каза Одет.
— И ние у нас! — заявиха Жералд и Оливие.
Петте деца се спогледаха и избухнаха в смях.
— Само че — сети се Жералд, — за да се приберем, трябва да си вземем отново крилете, а аз загубих номера от гардероба.
— Нямаме нужда от криле — каза Мишел. — Нали си имаме вълшебни пръчици? Достатъчно е да кажем: „Искам да се намеря отново в леглото си“ и ще се озовем в креватчетата си.
— Да се опитаме.
— Най-напред Оливие, той е най-малък.
Оливие протегна пръчицата си, каза:
— Искам да бъда в леглото си!
И тозчас изчезна.
— Виждате ли, че стана! — каза Елиан.
И Мишел на свой ред протегна пръчицата си, затвори очи и произнесе:
— Искам да бъда в леглото си!
Тогава много бързо, като че ли някой въртеше с пълна скорост филмова лента, но отзад напред, тя видя отново широкия въздушен път с багрите на есента върху зелените вълни на гората, после белия пясък на пустинята. Зърна в далечината червения пламък на малкия вулкан. Пламъкът нарасна и Мишел отвори очи.
Пета глава
Беше в стаята си. Някой бе отворил вече капаците на прозорците и един слънчев лъч весело огряваше чаршафа й. Нищо не се беше променило. На креслото лежеше голямата й кукла, облечена с бледосиня копринена рокля. Върху камината — лодката от червено и бяло стъкло, която бе спечелила на панаира. По стените — снимките на родителите й и на братчетата й.
Гувернантката, изправена до вратата казваше:
— Хайде, ставай, моето момиче. Ще закъснееш за училище.
Мишел разтърка очи и стана. Беше много доволна, че отново намира дома си и дори училището. Само че напразно се опитваше да повтори мислено уроците си за тази сутрин. Мислеше за Смутензасрамен, за госпожица Небесна, за кралицата и й се дощя да отиде на училище, като литне над къщите.
— Къде са крилете ми? — попита тя.
— Криле ли? Имаш здрави крака, можеш да вървиш.
В училище Мишел срещна Елиан и Одет. Но тъй като не седеше до тях, не можа да ги заговори за Вълшебната градина.
— Мишел — прозвуча строго гласът на госпожица Попивателна. — За какво мислите?
— За нищо, госпожице.
— Станете и кажете наизуст баснята.
Мишел стана и се заклати леко, мъчейки се да си припомни първия стих. Най-после се сети.