Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
Най-често без какъвто и да било видим резултат.
Новопристигналите попълваха редиците на шляещите се безцелно хора, възприемаха маниерите им и изцяло се сливаха с масата.
Понякога ритуалният хоровод завършваше с някакъв резултат, който всъщност бе видим само за добре набитото око.
Плътна групичка от две-три фигури напускаше разпадналия се обръч.
Разговаряйки тихичко и делово, фигурите се отдалечаваха към близката градинка.
А след това, ако всичко свършеше добре, бързаха към близката спирка на тролея или, пристъпяйки нервно, ловяха такси накрая на булевард „Мир“.
В действителност тук не ставаше нищо изключително. Просто хората се опитваха да дадат под наем или да си наемат жилище.
Само толкова.
Но в имперските времена тази процедура не беше съвсем законна, както много други обичайни днес неща като обмяната на валута.
Затова притежателите на свободни стаи и апартаменти, както и онези, които търсеха жилища под наем, изглеждаха странно и почти зловещо.
Говореше се, че имало и неудачници, които прекарвали на „Банна пресечка“ месеци наред.
Разбира се, тук имаше и професионални посредници, и не съвсем душевно здрави хора или просто безумно самотни личности и за тях ритуалните хороводи се превръщаха в единствената форма за човешко общуване.
Постоянните обитатели на това място задължително предпазваха новаците от контакти с една мила възрастна дама, облечена със старомодно изящество. Усмихвайки се снизходително, тя предлагаше на желаещите луксозен тристаен апартамент на улица „Горки“, напълно обзаведен и на смехотворно ниска цена.
Желаещите, които не бяха предупредени своевременно, хукваха да хващат такси.
Старицата посочваше адреса.
В колата дълго и с видимо удоволствие разказваше на новите си познати, че мъжът й академик е починал наскоро. Че й е било трудно в опустелия дом и че синът й, естествено, е прибрал майка си в прекрасния си апартамент на улица „Смолянка“.
А освен това, че разполагала и с голяма вила във Валентиновка.
И, разбира се, не давала жилището си под наем за пари, защото си имала достатъчно и от пенсията на мъжа си, и от грижите на сина си, и от спестяванията си…
Не, проблемът не бил в парите.
Нещата били много по-сложни и не всеки можел да ги разбере.
Просто не искала скъпият й дом да пустее и вещите, сред които е минал щастливият й и безгрижен живот да тъгуват…
Дълго мислила и накрая се решила…
А освен това новите й познати имали толкова прекрасни лица. И тя виждала в колко затруднено положение са изпаднали и разбирала колко ужасно е да нямаш покрив над главата си.
Пощурелите от щастие наематели се съгласявали с всичко: „Ние сме прекрасни хора, ние сме повече от прекрасни, много точно сте забелязали… Ще се грижим за жилището като за свое… В затруднено положение сме, в страшно затруднено положение сме… направо умираме на улицата“.
Старицата се усмихвала с кротката усмивка на ангел.
Слизали от таксито до някоя наистина тежкарска сграда.
„Един момент — казвала старицата, — ще взема ключовете от домоуправителя. Винаги ги оставям при него, за да не ги изгубя…“
Наемателите потръпват от възторг: държи ключовете си при домоуправителя, колко изискано…
И оставали да чакат, потънали в умиление.
Постоянните обитатели на онова място твърдяха, че старата дама всъщност живеела в комунална квартира.
Разбира се, нямала никакъв апартамент, никакъв мъж академик, никакви деца и никаква вила. Макар че може би навремето е имала.
Старицата стоеше с изправен гръб също като в царските времена и по всяко време на годината носеше на крехките си ръце тънки протрити ръкавици.
Имаше и шапка с воалетка.
Случваха се и такива неща.
Ние също бяхме заобиколени от обръч, но по-нататък нещата се решиха бързо и без каквито и да било проблеми.
Антон винаги бе притежавал едно изумително и очевидно вродено качество — безпогрешно да избира най-доброто, независимо за какво става дума.
А по-късно също така бързо, доколкото позволяваха обстоятелствата, да отнема най-доброто. Или, значително по-рядко, да го придобива по друг начин. Общо взето, да го получава за непрекъснато ползване.
Нещо подобно се случи и в „Банна пресечка“.
С точен поглед, сякаш през половината си живот бе усвоявал занаята на посредник в даването на жилища под наем, Тоша избра сред тълпата две не много млади, но много плахи жени, които очевидно се намираха в необичайна за тях обстановка.