Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
След като приключваха с обучението за деня, офицерите се оттег-ляха и идваха по-големите момчета, за да наглеждат повторенията. Наместниците обаче също не се свеняха да наказват като дал’шаруми.
– Коленете да са сгънати при завъртане, мишок – изрева Хасик, докато Джардир изпълняваше сложен шарукин. За да придаде по-голяма тежест на съвета си, ритна Джардир зад коленете и го повали на земята.
– Този пикльов син не може да направи едно просто завъртане! – извика през смях Хасик на останалите момчета. С-тата му все още свирукаха заради дупката от зъба, който Керан му бе избил.
Джардир изрева и се нахвърли на по-голямото момче. Налагаше му се да изпълнява заповедите на даматите и дал’шарумите, но Хасик беше само един ний’шарум и Джардир нямаше да позволи подобни типове да ръсят обиди по адрес на баща му.
Хасик обаче беше с пет години по-голям от Джардир и скоро щеше да свали бидото. Беше много по-едър и зад гърба си имаше дългогодишен опит със смъртоносното изкуство за ръкопашен бой. Улови китката на Джардир, изви я, като изпъна ръката му, и щом се завъртя, заби лакътя си здраво в хванатия в ключ крайник.
Джардир чу хрущенето и видя как кокалът му разкъса кожата, но последва дълъг миг на назряващ ужас, след което острата болка го заля.
Той изкрещя.
Хасик запуши устата на Джардир, пресичайки виковете му, и го придърпа.
– Нападни ме още веднъж, пикльов сине, и ще те убия – зарече се той.
* * *
Абан прехвърли здравата ръка на Джардир около врата си и почти изцяло го пренесе до шатрата на дама’тингата в края на тренировъчните площадки. Щом наближиха, вратата на палатката се открехна, сякаш някой ги бе очаквал. Висока жена, облечена от глава до пети в бяло, като само ръцете и очите ѝ бяха на показ, задържа капака отворен. Тя посочи маса вътре и Абан побърза да остави Джардир на нея, до момиче, което също бе облечено в бяло като дама’тингата. Лицето му обаче, младо и красиво, не беше покрито.
Дама’тингите не говореха с ний’шаруми.
След като Джардир вече бе на масата, Абан се поклони дълбоко. Дама’тингата кимна към капаците и той се втурна презглава нататък. Хората казваха, че дама’тингите виждат в бъдещето и могат да предскажат смъртта на човек само като го погледнат.
Жената, която се явяваше като бяла мъглявина за размътения поглед на Джардир, се понесе към него. Той не можеше да прецени дали е млада, или стара, красива, или грозна, строга, или отстъпчива. Изглеждаше, сякаш бе отвъд подобни дреболии. Предаността ѝ към Еверам я издигаше над всички простосмъртни тревоги.
Момичето взе малка пръчка, омотана в бяло сукно, сложи я в устата на Джардир и нежно бутна челюстта му. Джардир схвана и захапа.
– Дал’шарумите прегръщат своята болка – прошепна момичето, докато дама’тингата отиваше при друга маса, за да вземе инструменти.
Раната запари силно, докато дама’тингата я почистваше, но истинската болка избухна, щом жената изви ръката му, за да намести костта. Джардир захапа здраво пръчката и се опита да послуша съвета на момичето, като се открие изцяло за страданието, въпреки че не разбираше напълно какво означава това. За миг болката му се стори непоносима, но после момчето сякаш премина през някаква врата и страданието му се отдалечи – превърна се в страдание, за което той знаеше, но не го засягаше. Челюстта му се отпусна и оттам изпадна вече ненужната пръчка.
Когато Джардир се успокои насред болката, той се обърна, за да види дама’тингата. Тя действаше хладнокръвно и умело, шептейки молитви към Еверам, докато зашиваше кожа и мускули. Смля билки на каша, с която намаза обилно раната. После му сложи чиста превръзка, пропита с гъста бяла смес.
Тя го вдигна от масата с учудваща сила и го сложи на твърдо болнично легло. Допря манерка до устните му и след като отпи, Джардир веднага усети топлина и замайване.
Дама’тингата се обърна и си тръгна, но момичето се спря за момент.
– Костите стават по-силни, след като ги счупиш – прошепна тя утешително, докато Джардир се унасяше в сън.
* * *
Събуди се и видя момичето, седнало до леглото му. То бе притиснало влажен компрес към челото на Джардир. Явно студенината на плата го беше събудила. Очите на момчето зашариха по откритото ѝ лице. Някога бе смятал майка си за красива, но нейната красота не бе нищо в сравнение с тази на момичето.